Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Образът на министъра на правосъдието изчезна от екрана.

— Въпросът е изяснен, Ралф. А сега бързо ме запознай с обстановката.

Брукс с неохота освободи президентското кресло, а междувременно служител от екипа отвори малкия панел под ключа за осветлението до вратата. Натисна един бутон и бежовата завеса на стената зад мястото на президента се разтвори. От тавана се спусна голям екран с карта на света.

Министърът на отбраната Чарлз Селоувър стана от мястото си. Върху цялата карта се появиха многобройни разноцветни светлини.

— Светлините отбелязват позициите на всички известни противникови сили — каза той, докато Флорентина се обръщаше към картата. — Червените са флотът, зелените — въздушните сили, а сините — армейските дивизии.

— Всеки първокурсник от „Уест Пойнт“ още от пръв поглед ще ти каже точно какво са намислили руснаците. — Флорентина гледаше струпаните в Индийския океан червени точки, зелените светлинки в Кабул и сините, разпънати по протежението на границата между Афганистан и Пакистан.

Пол Роув потвърди, че руснаците струпват армиите си около Пакистан от няколко дни и че преди по-малко от час е пристигнала шифрограма от агент на ЦРУ, според която Съветите възнамерявали да пресекат пакистанската граница в десет часа източно стандартно време. Той подаде на Флорентина декодираните съобщения и отговори на всеки от въпросите й.

— Президентът сподели — многозначително каза Брукс, след като Флорентина прочете и последното съобщение, — че според него Пакистан не е втора Полша и че руснаците не биха посмели да минат пакистанската граница.

— Мисля, че сме на път да разберем дали мнението му е вярно — отвърна тя.

— Президентът — добави Брукс — поддържаше през цялата седмица контакт с Москва, както и с министър-председателя на Англия, президента на Франция и канцлера на Западна Германия. Всички те изразяват съгласие с твърдението му.

— Оттогава ситуацията се е променила коренно — рязко отвърна Флорентина. — Очевидно е, че трябва да разговарям със съветския президент.

Брукс отново се поколеба.

— Незабавно — добави Флорентина.

Брукс вдигна телефона. Всички мълчаха, докато се осъществяваше връзката. Флорентина никога не бе разговаряла с президента Романов и усети как сърцето й бясно бие. Знаеше, че телефонът ще бъде наблюдаван, за да прихване и най-малката несъзнателна реакция от нейна страна. Предполагаше, че същото се отнася и за съветския лидер. Нали твърдяха, че именно това устройство позволило на руснаците да въздействат грубо върху Джими Картър.

След няколко минути се чу гласът на Романов.

— Добър вечер, госпожо Каин — каза той, без да споменава титлата й. Гласът му бе толкова ясен, сякаш се намираше в съседната стая. След четирите години в английския кралски двор акцентът на руския президент почти не се долавяше, а английският му бе съвършен. — Мога ли да попитам къде е президентът Паркин?

Устата на Флорентина пресъхна. Съветският президент продължи, преди да може да му отговори:

— В Калифорния при любовницата си, не се и съмнявам.

Флорентина не се изненада, че руският лидер е осведомен за живота на Паркин по-добре от нея. Сега вече бе ясно защо руснаците са избрали да прекосят пакистанската граница точно в десет.

— Прав сте — каза тя. — И тъй като ще отсъства най-малко още няколко часа, ще ви се наложи да си имате работа с мен. Затова следва да ви уведомя, че съм натоварена с всички президентски пълномощия при отсъствието на титуляря.

Усети избилите по челото й капчици пот, но не смееше да ги избърше.

— Разбирам — каза бившият шеф на КГБ. — В такъв случай мога ли да запитам каква е целта на това обаждане?

— Не бъдете наивен, господин президент. Искам да знаете, че дори и един ваш войник да престъпи границата на Пакистан, Америка ще реагира незабавно.

— Това би била много смела постъпка от ваша страна, госпожо Каин.

— Очевидно не разбирате американската политическа система, господин президент. За нея не е нужна никаква „смелост“. Като вицепрезидент, аз съм единственият човек в Америка, който няма нищо за губене, а може да постигне всичко.

Този път тишината не бе заради нея. Флорентина усети как набира кураж. Руснакът й даваше възможност да продължи, преди да отговори.

— Ако не наредите на флота си да завие на юг, не изтеглите всичките си десет дивизии от пакистанската граница и не върнете всичките си МИГ-25 и СУ-7 в Москва, няма да се поколебая да ви атакувам по суша, въздух и море. Разбрахте ли ме?