Джефри Арчър: Блудната дъщеря

— Напълно, господин президент, но при тези обстоятелства бих се придържал към сегашното положение.

— Има и други съображения, които отиват далеч отвъд военните. Така че искам да…

Някакъв останал незабелязан досега полковник в дъното на залата нададе вик. Всички млъкнаха, дори президентът.

— Какво има?! — изкрещя Паркин.

Погледите на всички се насочиха към полковника.

— Руският флот обръща и се насочва на юг — прочете шифрограмата той.

Президентът остана без думи.

— Самолетите МИГ-25 и СУ-7 отлитат на северозапад към Москва — продължи полковникът.

В залата се раздадоха радостни възгласи. Телексите изплюха потвърждение на съобщението.

— Генерале — обърна се Паркин към председателя на съвета на началник-щабовете, — ние победихме. Днес е триумфален ден за вас и за Америка. — Той се поколеба, след което добави: — Искам да ви кажа, че съм горд, че изведох родината си от смъртна опасност.

Никой в Оперативната зала не се разсмя.

— Поздравления, господин президент — побърза да се обади Брукс.

Всички отново нададоха радостни викове, а неколцина членове на екипа отидоха да поздравят Флорентина.

— Генерале, върнете момчетата. Изпълниха фантастична операция. Поздравления, вие също свършихте страхотна работа.

— Благодаря, господин президент — каза генерал Диксън. — Но според мен похвалите заслужава…

Президентът се обърна към Ралф Брукс.

— Това е повод за празнуване, Ралф. Всички ще помним този ден до края на живота си. Денят, в който показахме на света, че с Америка шега не бива.

Флорентина стоеше в ъгъла, сякаш нямаше нищо общо със случилото се в тази зала. Излезе няколко минути по-късно, след като президентът продължаваше да не й обръща внимание. Върна се в кабинета си на първия етаж и прибра папката, затръшна чекмеджето и си отиде вкъщи. Нищо чудно, че Ричард никога не би гласувал за демократ.

— Един джентълмен ви очаква от седем и половина — бяха първите думи на иконома, когато Флорентина се прибра в дома си на Обзърватори Съркъл.

— Боже мили! — възкликна тя и забърза към дневната.

Едуард се бе излегнал със затворени очи на канапето пред камината. Тя го целуна по челото и той незабавно се събуди.

— А, скъпа. Несъмнено си спасявала света от катастрофа, нали?

— Нещо такова — отвърна Флорентина и закрачи из стаята, докато му разказваше за случилото се в Белия дом. Едуард никога не я бе виждал толкова разгневена.

— Е, едно нещо може да му се признае на Пит Паркин — каза Едуард, когато тя свърши. — Последователен е.

— Няма да бъде такъв след утре.

— Какво искаш да кажеш?

— Каквото чу. Утре сутринта ще свикам пресконференция и ще разкажа на всички какво точно стана. Повръща ми се и ми дойде до гуша от непочтеното му и безотговорно поведение, и зная, че повечето хора от Оперативната зала ще потвърдят всичко, което ти казах.

— Това ще е и прибързано, и безотговорно — каза Едуард, загледан в огъня.

— Защо? — изненада се Флорентина.

— Защото Америка ще се окаже с президент некадърник. Може и да станеш герой на деня, но не след дълго всички ще те презират.

— Но… — започна Флорентина.

— Никакво но. В този случай ще ти се наложи да преглътнеш гордостта си и да се задоволиш да използваш случилото се тази вечер като оръжие, с което да напомняш на Паркин за споразумението ви за единствения му мандат.

— И да го оставя, сякаш нищо не се е случило?

— И да оставиш Америка, сякаш нищо не се е случило — твърдо каза Едуард.

Няколко минути Флорентина продължи да крачи мълчаливо из стаята.

— Прав си — каза най-накрая. — Проявих недалновидност. Благодаря ти.

— И аз щях да съм недалновиден, ако бях преживял всичко това.

Флорентина се разсмя, после каза:

— Хайде стига. Да хапнем нещо. Сигурно умираш от глад.

— А, не. — Едуард погледна часовника си. — Макар че трябва да призная, вице, че ти си първото момиче, което съм чакал на среща за вечеря цели три часа и половина.

Президентът й звънна рано сутринта.

— Вчера свърши страхотна работа, Флорентина. Оценявам начина, по който изпълни първата част на операцията.

— Снощи изобщо не го показахте, господин президент — отвърна тя. Едва сдържаше гнева си.

— Смятам днес да направя обръщение към нацията — продължи Паркин, без да обръща внимание на коментара й. — И макар че все още е рано да обявя, че няма да се кандидатирам за втори мандат, ще си спомня твоята лоялност, когато му дойде времето.