Джефри Арчър: Блудната дъщеря

— Не — каза Флорентина. — Ако руснаците не се върнат още сега, можеш да си сигурен, че ще разтръбят на целия свят къде точно е бил президентът, когато са прекосили границата. Във всеки случай съм убедена, че ще се върнат.

— Ти си се побъркала, Флорентина! — изкрещя той.

— Никога не съм била по-нормална — отвърна тя.

— Да не мислиш, че американският народ ще ти е благодарен, че си го въвлякла във война за Пакистан? — попита Брукс.

— Не става въпрос за Пакистан — каза Флорентина. — После ще дойде ред на Индия, след нея ще бъдат Западна Германия, Франция, Великобритания, а най-накрая и Канада. А ти, Ралф, ще продължиш да търсиш извинения и да избягваш конфронтацията дори когато руснаците маршируват по Конститюшън авеню.

— Щом това е решението ти, аз си измивам ръцете — каза Брукс.

— И несъмнено ще останеш в историята със същата слава, с каквато и последният, извършил това позорно дело.

— Ще кажа на президента, че не си се съобразила с мен и си отменила нарежданията ми — каза Брукс: повишаваше тон с всяка следваща дума.

Флорентина погледна красавеца, чието лице в момента бе почервеняло като домат.

— Ралф, ако ще подмокряш гащите, защо не го направиш в тоалетната за момченца, а не в Оперативната зала?

Брукс излетя навън.

— Остават двадесет и седем минути, а руснаците все още не дават признаци, че ще се оттеглят — прошепна Диксън в ухото й.

По телекса дойде съобщение, че петдесетте МИГ-25 и СУ-7 излитат и ще достигнат пакистанската граница след тридесет и четири минути.

Генерал Диксън отново застана до нея.

— Двадесет и три минути, госпожо.

— Как се чувствате, генерале? — попита го тя, като се мъчеше гласът й да звучи спокойно.

— По-добре от деня, когато влязох в Берлин като лейтенант, госпожо.

Флорентина заръча на шефа на екипа да провери телевизионните канали. Вече започваше да разбира през какво е минал Кенеди по време на Кубинската криза. Си Би Ес излъчваше филмче за Попай, Ен Би Си — баскетболен мач, а Ей Би Си — стар филм с Роналд Рейгън. Провери отново всички телевизии, но нямаше промяна. Оставаше й само да се моли да разполага с достатъчно време, за да докаже правотата си. Отпи от чашата кафе, която бяха оставили до лакътя й. Беше горчиво. Бутна чашата настрана в момента, когато Паркин нахълта в залата, следван от Брукс. Президентът бе облечен в свободна риза, спортно яке и карирани панталони.

— Какво става тук, по дяволите! — бяха първите му думи.

Флорентина тъкмо ставаше от креслото му, когато генерал Диксън каза:

— Двадесет минути, госпожо.

— Бързо казвай какво е положението, Флорентина — настоя Паркин и се настани на мястото си.

Тя седна на стола от дясната му страна и бързо му разказа какво е направила до този момент.

— Глупачка! — изкрещя той. — Защо не си послушала Ралф? Никога нямаше да ни вкара в тази беля.

— Знам точно какво би направил държавният секретар при така възникналите обстоятелства — студено каза Флорентина.

— Генерал Диксън — каза президентът, като й обърна гръб. — Какво е точното разположение на силите?

Генералът започна да разяснява ситуацията. Светлините на картата зад него проблясваха непрекъснато — показваха последното разположение на руските войски.

— След шестнадесет минути бомбардировачите F-111 ще бъдат над вражеска територия.

— Свържете ме с президента на Пакистан — каза Паркин и удари с юмрук по масата.

— Чака на линия — спокойно каза Флорентина.

Президентът грабна слушалката, наведе се над масата и заговори с конфиденциален тон:

— Съжалявам, че се получава така, но нямам друг избор освен да отменя решението на вицепрезидента. Тя не разбира пълните последствия от действията си. Не искам да оставате с впечатление, че ви изоставяме. Бъдете сигурен, че ще уредим мирно изтегляне на руските войски от територията ви при първа възможност.

— За бога, не можете да ни изоставяте точно сега! — възкликна Бхуто.

— Трябва да направя онова, което е най-добро за всички ни — отвърна Паркин.

— Както направихте с Афганистан.

Паркин игнорира думите му и тресна слушалката.

— Генерале?

— Да, сър — пристъпи напред Диксън.

— Колко време остава?

Генералът погледна малкия електронен часовник, окачен на тавана.

— Единадесет минути и осемнадесет секунди.

— Сега ме чуйте, и то внимателно. Вицепрезидентът си е позволила прекалено много в мое отсъствие и трябва да намеря начин да се измъкна от цялата тази каша, преди да са се разхвърчали лайна. Генерале, смятам, че ще се съгласите.