Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Ще ги изгубиш, ако се кандидатирам срещу теб.

— Не, Флорентина. Ще изгубим и двамата, а републиканците току-виж спечелили и Сената, и Камарата на представителите. Това не би те направило най-популярната дама.

— Няма да получиш подкрепата на Чикаго. Нито един президент не е печелил избори без Илинойс и те никога няма да ти го простят.

— Могат, ако сменя един сенатор от щата с друг.

Флорентина се смрази.

— Няма да посмееш!

— Ако избера за вицепрезидент Ралф Брукс, ще откриеш, че е достатъчно популярен. Така ще кажат и хората в Илинойс, когато обясня, че виждам в негово лице своя естествен наследник след пет години.

Флорентина излезе, без да каже нито дума. Сигурно бе единственият човек, затръшвал някога вратата на Овалния кабинет.

Когато в събота по време на играта голф в Кейп Код Флорентина разказа на Едуард подробностите около срещата с Паркин, той призна, че новините не го изненадват особено.

— Може и да не е кой знае какъв президент, но разбира от макиавелизъм повече от Никсън и Джонсън, взети заедно.

— Трябваше да те послушам в Детройт, когато ме предупреди, че ще се случи тъкмо това.

— Какво казваше баща ти за Хенри Осбърн? Миризливец веднъж, миризливец завинаги.

Подухваше лек ветрец и Флорентина хвърли във въздуха няколко стръкчета трева, за да определи посоката на вятъра. После извади топка от чантата си, нагласи я и я запрати надалеч. За нейна изненада, вятърът отклони топката леко вдясно и тя падна в някакъв храст.

— Май не усети накъде духа вятърът, а, вице? — обади се Едуард. — Надявам се това да е шансът ми да те бия, Флорентина.

Запрати топката си право към центъра на игрището, но на двадесет метра по-близко от топката на Флорентина.

— Положението е сериозно, Едуард, но не и непоправимо — усмихна му се тя и вкара топката си в дупката с лек удар.

— Още е рано да се каже — отбеляза Едуард, докато се готвеха да продължат към втората дупка. Попита я какви са плановете й.

— Паркин е прав. Не мога да вдигна шум, защото така само ще налея вода в мелницата на републиканците. Затова реших да погледна на нещата реалистично.

— И какво означава това?

— Ще изкарам тези четиринадесет месеца като вицепрезидент и после ще се върна в Ню Йорк като председател на управителния съвет на „Барон“. Имам може би най-пълния поглед върху компанията от обиколките си по света и мисля, че мога да предложа някои идеи, от които конкурентите ще ни дишат прахта.

— Звучи така, сякаш ни очакват интересни времена — усмихна се Едуард.

Продължиха към втората площадка. Той се опита да се съсредоточи, а Флорентина продължаваше да приказва:

— Може да реша да вляза и в управителния съвет на „Лестър“. Ричард винаги искаше да разбера от първа ръка как работи една банка. Винаги е казвал, че плаща на директорите повече, отколкото получава президентът на Съединените щати.

— По този въпрос трябва да се обърнеш към Уилям, не към мен.

— Защо? — попита Флорентина.

— Защото той става председател от първи януари догодина. Знае за банковото дело повече, отколкото мога да науча за цял живот. Наследил е инстинктите на Ричард по отношение на финансите. Ще остана директор още няколко години, но съм сигурен, че банката не може да попадне в по-добри ръце от неговите.

— Достатъчно възрастен ли е, за да поеме подобна отговорност?

— На същата възраст, на която ти пое управлението на „Барон“ — отвърна Едуард.

— Какво пък, ще имаме поне един президент в семейството, пък макар и на банка — каза Флорентина и пропусна удар от половин метър.

— Едно на едно, вице. — Едуард отбеляза резултата на картончето си и се загледа към стометровата ивица, която лъкатушеше напред. — Добре, сега знам какво ще правиш през половината от времето си. А планирала ли си и другата половина?

— Да — отвърна Флорентина. — Тръстът „Ремажен“ остана без директор след смъртта на професор Ферпози. Реших да го оглавя. Знаеш ли какъв е влогът на фондацията в момента?

— Не, но е достатъчно да се обадиш, за да разбереш — каза Едуард, докато се съсредоточаваше върху удара.

— Ще ти спестя едно жетонче — каза Флорентина. — Двадесет и девет милиона долара, носещи печалба от четири милиона годишно. Едуард, дойде време да се построи първият университет „Ремажен“ със стипендии за децата на първо поколение имигранти.

— И не забравяй, вице, надарени деца без значение какъв е произходът им — каза Едуард и запрати топката.