Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Все повече и повече говориш като Ричард — разсмя се тя.

Едуард се обърна.

— Ще ми се и да бях толкова добър на голф, колкото него — отбеляза той, като гледаше как малката топка отлита надалеч и се удря в едно дърво.

Флорентина като че ли не го чу. И след като запрати топката си право по средата на окосената площ, двамата тръгнаха в различни посоки. Продължиха разговора си чак когато стигнаха площадката, където Флорентина продължи да говори за това къде ще бъде построен новият университет, колко студенти ще може да приеме през първата година и кой ще е първият ректор. Междувременно изгуби третата и четвъртата дупка и се насили да се съсредоточи, но въпреки това се добра до равен резултат чак на осмата.

— Днес ще съм особено радостна да дам стоте ти долара за републиканците — каза Флорентина. — Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това да видя как Паркин и Брукс гризват дървото.

Въздъхна — на път към десетата площадка топката й се удари в едно късо желязно колче.

— Още съм далеч от поражението — каза Едуард.

Флорентина не му обърна внимание.

— Колко години пропилях само с тази политика!

— Виж, с това не мога да се съглася — каза Едуард. — Шест години в Конгреса, още осем в Сената и накрая — първата жена вицепрезидент. Освен това подозирам, че историята ще запише името ти във връзка с пакистанската криза много по-вярно, отколкото Паркин. Макар и да не постигна онова, което искаше, за следващата жена ще е много по-лесно да продължи по стъпките ти. Даже смятам, че ако беше кандидат на демократите на следващите избори, нямаше да имаш проблеми с победата.

— Допитванията до общественото мнение определено са същите. — Флорентина пак се опита да се съсредоточи, но пропусна. — По дяволите! — изруга тя, когато топката изчезна сред дърветата.

— Днес не си в най-добрата си форма, вице — каза Едуард. После спечели десетата и единадесетата позиция, но изгуби следващите две заради прибързаните си удари.

— Мисля да построим „Барон“ в Москва — каза Флорентина, когато стигнаха до четиринадесетата площадка. — Това беше една от най-големите амбиции на баща ми. Казвала ли съм ти, че техният министър на туризма Михаил Соколов отдавна се опитва да ме уговори за това? Трябва да отида на едно ужасно културно пътуване до Москва следващия месец и ще имам чудесната възможност да обсъдя с него идеята по-подробно. Добре поне че си има балета на Болшой, борш и хайвер. Поне те никога не са се опитвали да ме замъкнат в леглото с някой красив млад мъж.

— И не биха посмели, като знаят за уговорката с голфа — засмя се Едуард.

Поделиха си четиринадесетата и петнадесетата позиция, а Едуард спечели шестнадесетата.

— На път сме да открием какво значи да си под натиск — каза Флорентина.

Едуард изгуби седемнадесетата позиция — топката мина само на метър от дупката. Сега цялата среща зависеше от последната дупка. Флорентина игра добре, но един щастлив рикошет от някаква бабуна почти изравни топката на Едуард с нейната. Вторият му удар изпрати топката само на двадесет метра от площадката.

— Има още много да учиш, Едуард — каза Флорентина, но запрати топката си в пясъчния капан.

Едуард се разсмя.

— Трябва ли да ти напомням колко съм добра от пясъка? — попита тя и доказа думите си, като запрати топката на четири стъпки от дупката.

Едуард стреля от двадесет метра и топката му спря на шест стъпки.

— Това може да е последната ти възможност — каза тя.

Едуард се съсредоточи, бутна топката и я изгледа как тя се поколеба на ръба, преди да падне в дупката. Подскочи и хвърли стика във въздуха с радостен вик.

— Още не си победил — каза Флорентина. — Но не се съмнявай, това е най-доброто, до което можеш да стигнеш.

Измери с око разстоянието до дупката. Ако успееше, мачът щеше да завърши наравно и щеше да е спасена.

— Не позволявай на хеликоптерите да отвличат вниманието ти — каза Едуард.

— Единственото нещо, което отвлича вниманието ми, си ти, Едуард. Имай предвид — няма да успееш. Остатъкът от живота ми зависи от този удар, така че можеш да си сигурен, че няма да направя грешка. Всъщност — каза тя и отстъпи крачка назад — ще изчакам хеликоптерите да отминат.

Загледа се в небето и зачака. Шумът от двигателите се усилваше все повече и повече.

— Чак дотук ли стигна, само и само да спечелиш, Едуард? — попита тя, когато едната от машините започна да се спуска.

— Какво става, по дяволите? — разтревожи се Едуард.