Джефри Арчър: Блудната дъщеря

— Благодаря, господин президент — бе единственото, което успя да каже Флорентина.

Президентът направи обръщение към нацията в осем вечерта пред трите телевизионни мрежи. Спомена името на Флорентина само мимоходом и остави всички с впечатлението, че е разполагал с пълен контрол над положението.

Един-два национални вестника предположиха, че вицепрезидентът е имал пръст в разговорите с руския лидер, но тъй като Флорентина не можеше да бъде открита за потвърждение, твърденията на Паркин останаха неоспорвани.

Два дни по-късно Флорентина бе изпратена в Париж за погребението на Жискар д’Естен. Когато се върна във Вашингтон, обществото вече беше достатъчно добре информирано за последните ходове от Голямата игра и Паркин се бе превърнал в национален герой.

До първия предварителен избор оставаха по-малко от осем месеца и Флорентина каза на Едуард, че е време да започне да планира президентската си кампания за 1996 година. За тази цел тя прие всички покани да говори навсякъде из Америка и през годината отправи послания към избирателите в тридесет и три щата. С радост забеляза, че навсякъде хората смятат за повече от ясно, че тя ще е следващият президент. Отношенията й с Пит Паркин си оставаха сърдечни, но й се наложи да му напомни, че наближава времето да обяви, че смята да остане на поста си само един мандат, за да може официално да започне кампанията си.

Един юлски понеделник се върна във Вашингтон от Небраска и намери бележка от президента. Уведомяваше я, че ще обяви намеренията си в обръщението към нацията в четвъртък. Едуард вече беше започнал да разработва стратегическия план на кампанията, така че да стартират с пълна скорост веднага след като президентът обяви официално, че няма да се кандидатира отново.

— Моментът е избран идеално, вице — каза той. — Разполагаме с четиринадесет месеца преди кампанията и преди октомври не е необходимо дори да декларираш, че ще се кандидатираш.

В четвъртък вечерта Флорентина седеше в кабинета си и чакаше обръщението на президента. И трите телевизионни мрежи щяха да предават речта му и всички бяха съобщили слуха, че шейсет и пет годишният Паркин не смята да се кандидатира за втори мандат. Флорентина гледаше с нетърпение как камерата се спуска от фасадата на Белия дом и продължава напред към Овалния кабинет, където седеше президентът.

— Скъпи сънародници — започна той. — Винаги съм вярвал, че трябва да ви държа информирани за плановете си, тъй като не желая никакви спекулации относно моето бъдеще и по-точно — дали смятам след четиринадесет месеца да се състезавам отново за тази висока длъжност. — Флорентина се усмихна. — Ето защо искам да използвам възможността и ясно да заявя, че мога да завърша мандата си, без да се въвличам в партийната политика.

Флорентина подскочи от радост. Паркин се наведе напред и зае онази поза, която пресата наричаше „откровена“.

— Работата на президента е да служи на народа си оттук, от Овалния кабинет. Ето защо обявявам, че макар и да остана кандидат за президент на следващите избори, ще оставя републиканците да се занимават с вътрешнопартийните си боричкания, а аз самият ще продължа да работя в Белия дом за ваше добро. Надявам се да ми гласувате привилегията да продължа да ви служа още четири години. Бог да ви благослови.

Няколко секунди Флорентина остана като зашеметена. Най-сетне вдигна телефона и набра номера на Овалния кабинет. Отговори й женски глас.

— Идвам веднага да се срещна с президента — каза Флорентина, тресна слушалката и тръгна към Овалния кабинет.

На входа я посрещна личната му секретарка.

— В момента президентът има съвещание, но мисля, че всеки момент ще се освободи.

Флорентина крачи нервно в коридора цели тридесет и седем минути, преди да й бъде разрешено да влезе.

— Пит Паркин. Ти си лъжец и измамник — каза гневно тя още преди вратата да се е затворила зад гърба й.

— Чакай малко, Флорентина. Мисля, че за доброто на нацията…

— За доброто на Пит Паркин, който не си държи на думата! Бог да е на помощ на тази страна! Ще ти кажа само едно. Не желая да се кандидатирам за втори път за вицепрезидент.

— Съжалявам да го чуя — каза президентът и отбеляза нещо в тефтера си, — но, естествено, макар и с мъка, приемам решението ти. Не че щеше да има кой знае каква разлика.

— Какво искаш да кажеш?

— Нямах намерение да те каня да бъдеш мой подгласник за втория мандат, но ти самата направи разрешаването на проблема много по-лесно и безболезнено. Така партията ще разбере защо се налага да си потърся друг партньор за изборите.