Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Стига си ме лъгал, Ралф. Личи ти дори по телефона. Казвай къде е президентът.

— На път за Калифорния.

— Защо не е бил посъветван да се върне, щом руснаците са се раздвижили и е наредено засилено наблюдение?

— Посъветвахме го, но той трябва да кацне за презареждане.

— Както много добре знаеш, „Еър Форс I“ няма нужда от презареждане за такова разстояние.

— Не е в „Еър Форс I“.

— Къде е тогава, по дяволите?

Отговор не последва.

— Ще трябва да ми кажеш, Ралф, дори само за да си спасиш кожата.

— Беше тръгнал да види един приятел в Калифорния, когато започна кризата.

— Не мога да повярвам — каза Флорентина. — За кого се мисли? За президента на Франция ли?

— Държа всичко под контрол — каза Брукс, без да обръща внимание на коментара й. — Самолетът му ще кацне на летището в Колорадо след няколко минути. Президентът веднага ще бъде преместен във F-15 на Военновъздушните сили и след два часа ще е във Вашингтон.

— В какъв самолет е сега? — попита Флорентина.

— Частен „Боинг-737“, собственост на Марвин Шнайдер от „Блейд Ойл“.

— Може ли да влезе в кодираната национална командна система оттам?

Отговор не последва.

— Чу ли ме какво казах? — рязко попита тя.

— Да — отвърна Ралф. — Обаче самолетът няма напълно обезопасен канал.

— Да не искаш да кажеш, че всеки радиолюбител може да се включи и да слуша разговора между президента и шефа на началник-щабовете?

— Да — призна Ралф.

— Ще се видим в Оперативната зала — каза Флорентина и тресна слушалката.

Излезе от кабинета си — почти тичаше. Двама изненадани агенти побързаха да я последват надолу по тясното стълбище с портретите на бивши президенти по стената. Вашингтон се втренчи в нея в края на стълбите, преди Флорентина да завие към широкия коридор, водещ към Оперативната зала. Пазачът вече бе отворил вратата към секретарското отделение. Тя мина през помещението с тракащи телекси и шумни пишещи машини, докато следващият пазач отваряше покритата с дъбови панели врата към самата зала. Двамата й телохранители останаха отвън.

Ралф Брукс седеше в президентското кресло и даваше нареждания на група военни. Четири от останалите девет места около заемащата почти цялото пространство маса вече бяха заети. Вдясно от Брукс седеше министърът на отбраната Чарлз Селоувър, а до него се бе настанил директорът на ЦРУ Пол Роув. Срещу тях бяха председателят на съвета на началник-щабовете генерал Диксън и съветникът по националната сигурност Майкъл Брюър. Вратата в дъното, водеща към свързочния отдел, бе широко отворена.

Брукс се обърна към нея. Флорентина никога не го бе виждала без сако и с разкопчана риза.

— Без паника — каза той. — В течение съм на всичко. Убеден съм, че руснаците няма да предприемат никакъв ход преди да се върне президентът.

— Не мисля — отвърна Флорентина. — Докато президентът отсъства по необясними причини, трябва да сме готови за всичко от тяхна страна.

— Е, това не е твой проблем, Флорентина. Президентът ме остави да контролирам всичко.

— Напротив, мой проблем е — твърдо каза Флорентина и отказа да заеме предложеното й място. — В отсъствието на президента аз поемам отговорността по всички военни въпроси.

— Чуй ме добре, Флорентина. Аз командвам тук и не искам да се намесваш.

Тихият шум от разговорите в стаята изведнъж замря. Брукс и Флорентина се гледаха ядно. Тя вдигна най-близкия телефон.

— Свържете ме с министъра на правосъдието.

След секунди на един от шестте екрана на обкованата с дъбова ламперия стена се появи лицето на Пиер Левал.

— Добър вечер, Пиер, обажда се Флорентина Каин. В момента е налице засилено наблюдение поради причини, които не желая да дискутирам, а президентът отсъства. Ще разясниш ли на държавния секретар кой поема отговорност за действията в такъв случай?

Всички в залата стояха неподвижно и гледаха разтревоженото лице на екрана. Знаеха, че министърът е протеже на Паркин, но досега той на няколко пъти ясно бе показал, че за него думата на закона стои над президента.

— Конституцията невинаги е ясна за подобни ситуации — започна той, — особено след конфронтацията между Буш и Хейг и опита за покушение срещу Роналд Рейгън. Но по мое мнение, в отсъствието на президента всички правомощия минават у вицепрезидента. Точно това бих казал и пред Сената.

— Благодаря, Пиер — каза Флорентина, без да откъсва поглед от екрана. — Моля те да повториш същото писмено и да се погрижиш копие от изявлението да се появи незабавно на бюрото на президента.