Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Председателят на Върховния съд Уилям Ренкуист й се усмихна топло и тя започна да повтаря след него думите на клетвата:

— „Тържествено се заклевам, че ще подкрепям и защитавам Конституцията на Съединените щати срещу всички врагове, външни и вътрешни…“

— „Тържествено се заклевам, че ще подкрепям и защитавам Конституцията на Съединените щати срещу всички врагове, външни и вътрешни…“

Изричаше думите ясно и уверено, може би защото ги бе научила със сърцето си. Анабел й намигна, докато се връщаше на мястото си под оглушителните ръкопляскания.

След като Паркин повтори президентската клетва след председателя на Върховния съд, Флорентина внимателно се заслуша във встъпителната му реч. Не бяха потърсили мнението й при съставянето й и тя бе видяла последната чернова едва снощи. За пореден път той я спомена като най-великата малка дама в страната.

След края на церемонията Паркин, Брукс и Флорентина отидоха да обядват с лидерите на парламентарните групи в Капитолия. Колегите й от Сената я поздравиха сърдечно, когато зае мястото си на подиума. След обяда се качиха в лимузините и потеглиха по Пенсилвания авеню, за да открият тържествения парад. Седнала в закритата наблюдателна площадка пред Белия дом, Флорентина гледаше минаващите по улицата маршируващи групи, представляващи всеки от петдесетте щата. Стана и ръкопляска, когато фермерите от Илинойс я поздравиха. След като направи задължителните визити на всички балове по случай празника, Флорентина се оттегли и прекара първата си нощ в дома на вицепрезидента. И осъзна, че колкото повече се доближава към върха, толкова по-самотна става.

На следващата сутрин президентът назначи първото заседание на новия кабинет. Този път Ралф Брукс зае мястото от дясната му страна. Групата, очевидно уморена от седемте бала снощи, се събра в Правителствения кабинет. Флорентина седна в далечния край на дългата овална маса, заобиколена от хора, с които често бе на противоположни позиции в миналото. Ясно си даваше сметка, че й предстоят години в битки с тях, преди да може да състави свой собствен кабинет. Питаше се колко ли от тях знаят за сделката й с Паркин.

Веднага щом се установи в своето крило в Белия дом, Флорентина назначи Джанет за началник на личния си кабинет. На много от освободените от сътрудниците на Паркин места постави хора от стария си екип, които бяха с нея от времето на Сената и предизборните кампании.

Бързо разбра колко ценни са знанията и способностите на онези, които бе наследила. За жалост, те започнаха да изчезват един по един, тъй като президентът им предлагаше съблазнителни ръководни места. Само за три месеца Паркин опразни канцеларията й от почти всички компетентни сътрудници, като дори стигна и до най-приближените й хора.

Флорентина се опита да прикрие гнева си, когато президентът предложи на Джанет мястото на заместник-министър на здравеопазването и социалните грижи.

Джанет обаче изобщо не се поколеба. В лично писмо до президента тя му благодари за високата чест, която й е оказал, като същевременно най-подробно обясни защо не може да приеме никаква друга държавна работа освен тази да служи на вицепрезидента.

— Щом ти можеш да чакаш четири години, значи ще успея и аз — каза тя.

Флорентина често бе чела, че животът на вицепрезидента, както се изразяваше Джон Нанс Гарнър, „не струва и кофа храчки“, но въпреки това се изненада колко малко реална работа върши в сравнение с дните си в Конгреса. Беше получавала повече писма, когато бе сенатор. Сякаш всички пишеха до президента или до своя представител в Конгреса. Дори обикновените хора бяха наясно, че вицепрезидентът няма никаква власт. На Флорентина й харесваше да председателства Сената при разглеждането на важни въпроси — това й помагаше да поддържа контакт с колегите си, които биха я подкрепили след четири години. Те се погрижиха да я уведомят какво се шушука в кулоарите на Конгреса и дори в Сената. Мнозина сенатори я използваха, за да стигнат посланията им до президента, но с течение на времето тя започна да се пита кого да използва със същата цел — дните, в които Пит Паркин не си правеше труда да се консултира с нея и по най-незначителния въпрос, постепенно се превръщаха в седмици.

През първата си година като вицепрезидент Флорентина направи посещения на добра воля в Бразилия и Япония, присъства на погребението на Вили Брант в Берлин и на Едуард Хийт в Лондон, лично се запозна с пораженията от три природни бедствия и председателства толкова много комисии със специални задачи, че вече се чувстваше едва ли не годна да напише собствено ръководство за начина, по който действа правителството.