Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Когато се разделяха пред очите на всички журналисти, той я целуна по бузата. Тя се почувства като проститутка, която вече е приела парите и е открила, че е твърде късно да размисли дали да скача в леглото.

Кампанията нямаше да започне до Деня на труда и Флорентина се възползва от това, за да се върне във Вашингтон и да навакса с пренебрегнатите си задължения като сенатор. Дори намери време да посети Чикаго.

Всеки ден разговаряше с Пит Паркин по телефона и той определено не можеше да бъде по-приятелски настроен и склонен да съгласуват договореностите си. Разбраха се да се срещнат в кабинета му в Белия дом и да обсъдят окончателния план на кампанията. Флорентина се опита да изпълни всичките си други ангажименти преди срещата, за да може през последните два месеца да се посвети изцяло на изборите.

На 2 септември Флорентина, Едуард и Джанет пристигнаха в Западното крило на Белия дом. Посрещна ги Ралф Брукс, който очевидно си оставаше любимият помощник на кандидата. Флорентина бе твърдо решена да няма никакви търкания с Брукс, особено след като знаеше, че той бе очаквал да бъде кандидат за поста. Сенатор Брукс ги прекара през приемната и ги въведе в кабинета на Пит Паркин. За първи път Флорентина видя помещението, в което може би щеше да се настани само след няколко седмици. Изненада се от уюта сред жълтите стени. На махагоновото бюро имаше свежи цветя, а по стените висяха картини на Ремингтън. „Любовта на Паркин към Запада“, помисли си Флорентина. Беше краят на лятото и слънцето надничаше през гледащите на юг прозорци.

Пит Паркин веднага скочи да ги посрещне — мъничко по-енергично, отколкото бе нормално. Всички се настаниха около масата в центъра на кабинета.

— Мисля, че всички познавате Ралф — каза Пит Паркин и се разсмя малко изкуствено. — Той измисли стратегията на кампанията и съм сигурен, че тя ще ви впечатли силно.

Ралф Брукс разстла на масата голяма карта на Съединените щати.

— В никакъв случай не бива да забравяме, че са ни необходими двеста и седемдесет гласа в Избирателната колегия, за да си осигурим Белия дом. Макар и да е очевидно важно и особено популярно да спечелим на прякото гласуване, много добре знаем, че именно гласовете в Избирателната колегия определят следващия президент. Ето защо съм оцветил с черно щатите, в които според мен имаме най-малко шансове да спечелим. В бяло са онези, в които демократите са традиционно силни. Ключовите спорни щати са оцветени в червено и съставляват общо сто седемдесет и един гласа в Избирателната колегия. Смятам, че и Флорентина, и Пит следва да посетят всички червени щати най-малкото веднъж, но Пит трябва да насочи енергията си на юг, а Флорентина да прекара повечето време на север. Само Калифорния, която е с четиридесет и пет гласа в Избирателната колегия, трябва да се посещава редовно и от двама ви. До изборите остават шестдесет и два дни и през това време трябва да използваме всяка свободна минута в щатите, където имаме реални шансове, и да се отбиваме само проформа там, където спечелихме пълна победа през 1964 година. Що се касае до белите щати, трябва да ги посетим най-малкото веднъж, за да не ни обвинят, че смятаме гласовете им за гарантирани. Смятам, че Охайо трябва да се отпише, тъй като е родният щат на Ръсел Уорнър, но не бива да позволяваме на републиканците да си мислят, че Флорида е тяхна само защото подгласникът на Уорнър навремето е бил старши сенатор оттам. А ето и дневната ви програма от понеделник нататък — продължи той и им подаде две папки. — Предлагам да поддържате контакт помежду си най-малкото два пъти на ден — в осем сутринта и в единадесет вечерта по централно време.

Флорентина бе силно впечатлена от свършеното от Ралф Брукс преди срещата и наистина можеше да оцени защо Паркин толкова много държи на него. През следващия час Брукс отговаряше на възникналите около плана въпроси и накрая се стигна до съгласие по основните моменти от стратегията. В дванадесет и тридесет вицепрезидентът и Флорентина се появиха на северния портик на Белия дом, за да направят изявления за пресата. Ралф Брукс сякаш разполагаше със статистически данни за всичко — пресата, предупреди ги той, е разделена както всичко останало. Сто и петдесет вестника с двадесет и два милиона читатели вече подкрепяха демократите, а сто четиридесет и два с двадесет и един милиона и седемстотин хиляди читатели бяха на страната на републиканците. Ако имали нужда, добави той, можел да достави подробности за всеки вестник в страната.