Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Председателят удари с чукчето си и призова Алабама да открие гласуването. Два от гласовете на Щата на камелиите преминаха към Паркин. Когато изгуби един делегат от Аляска и двама от Аризона, Флорентина разбра, че единствената й надежда е задънената улица, за да може да изкаже своята версия за срещата преди второто гласуване. Гледаше как губи по един-два гласа на щат, но след като Илинойс си остана все така твърд, започна да се надява, че вълната ще отшуми. Едуард и екипът не се отделяха от телефоните.

След това дойде вторият удар.

Един от водачите на кампанията се обади и каза, че сътрудниците на Паркин са пуснали в залата слух, че Флорентина е приела предложението му. Слух, който нямаше начин да бъде проследен директно до Паркин и нямаше време да бъде опроверган от Флорентина. Когато дойде ред на Западна Вирджиния, на Паркин му трябваха само още двадесет и пет делегатски гласа, за да прехвърли границата. От този щат получи двадесет и един, така че му оставаха четири от намиращия се на предпоследно място Уисконсин. Флорентина бе сигурна, че и тримата делегати от Уайоминг ще й останат верни.

— Като си дава сметка за своята отговорност тази вечер — в залата отново се възцари пълна тишина, — и убеден, че единството на партията стои над всички лични предпочитания, щатът Уисконсин дава всичките си единадесет гласа на следващия президент на Съединените щати, Пит Паркин.

Делегатите полудяха. В апартамент 2400 цареше пълно мълчание.

Флорентина бе победена с евтин, но блестящ номер. Гениалността му бе във внушението, че ако отрече всичко и изложи своята версия за действията на Паркин, демократите можеха и да изгубят Белия дом и в такъв случай тя щеше да е изкупителната жертва.

След половин час Пит Паркин пристигна в залата, посрещнат с бурни овации и партийния химн. Цели дванадесет минути махаше на делегатите и когато най-сетне успя да вземе думата, каза:

— Надявам се утре вечер да застана на този подиум редом с най-великата дама в Америка и двамата да представим на нацията екип, който така да бие републиканците, че онези слонове да не го забравят никога.

Делегатите отново закрещяха одобрително. През следващия час хората от екипа на Флорентина един по един се изнесоха унило по стаите си, докато не остана само Едуард.

— Приемам ли?

— Нямаш избор. Ако откажеш и демократите изгубят, цялата вина ще се стовари върху теб.

— А ако разкажа истината?

— Ще я разберат погрешно; ще кажат, че не можеш да губиш, след като противникът ти идва с маслинена клонка и подава ръка за помирение. И не забравяй какво каза президентът Форд — първата жена президент трябва първо да заеме вицепрезидентския пост, за да може американският народ да приеме идеята.

— Може и да е вярно, но ако Ричард Никсън бе жив, сега щеше да се обади на Пит Паркин и да го поздрави, че ме е изиграл по-добре, отколкото той се справи с Мъски или Хъмфри — горчиво каза Флорентина и се прозя. — Лягам си, Едуард. До сутринта ще съм взела решение.

В осем и половина Пит Паркин изпрати посланик да попита дали Флорентина е взела решение. Тя отвърна, че желае да се види с него насаме.

Този път Паркин пристигна с екипите на три телевизионни компании и толкова репортери, колкото успяха да минат през входовете. Когато останаха само двамата, на Флорентина й бе трудно да се овладее, въпреки че бе решила да не влиза в конфликт с Паркин. Попита го дали наистина обещава, че ще остане само един мандат.

— Да — каза той. Гледаше я право в очите.

— И ще ме подкрепиш изцяло на следващите избори?

— Давам ти думата си — отвърна той.

— При тези условия съм съгласна да заема поста вицепрезидент.

Когато той излезе, Флорентина разказа на Едуард какво се бе случило.

— Много добре знаем колко струва думата му — отбеляза той.

Когато вечерта влезе в залата, Флорентина бе посрещната от истинска буря. Пит Паркин вдигна ръката й високо във въздуха, с което предизвика нови одобрителни викове. Само физиономията на Ралф Брукс бе кисела.

Флорентина чувстваше, че речта й по случай приемането на вицепрезидентския пост далеч не е най-доброто, на което е способна, но въпреки това бе посрещната с бурно въодушевление. Но най-много овации събра Пит Паркин — в края на краищата той бе представен като героя, като човека, обединил партията.

Флорентина отлетя за Бостън и се оттегли в Кейп Код на следващата сутрин след отвратителната пресконференция с кандидата на демократите, който непрекъснато се обръщаше към нея с „онази велика дребна дама от Илинойс“.