Джефри Арчър - Блудната дъщеря

В осем часа председателят отново се опита да въдвори ред; някои видяха как малкото дървено чукче удря подставката си, но никой не го чу. Шумът продължи още двадесет минути — председателят все още не можеше да направи впечатление на делегатите. Най-сетне в осем и двадесет и три успяха да чуят Марти Линч да се обръща към кмета на Чикаго Рич Дейли с молба да постави името на сенатор Каин за номиниране; последваха още десет минути шум, преди кметът да произнесе речта си. Флорентина и екипът й мълчаливо слушаха как представят политическата й биография с възможно най-ярки тонове. Слушаше със същото внимание как сенатор Ралф Брукс представя Пит Паркин. Двете предложения се посрещнаха с рев, който би заглушил и военен оркестър. Номинирането на Бил Брадли и обичайните и предсказуеми партийни любимци не закъсняха.

В девет часа председателят погледна към залата и призова щата Алабама да даде гласа си. Флорентина седеше и гледаше екрана като очакващ съдбата си обвиняем, който иска да чуе присъдата още преди да са представени доказателствата. Обилно потящият се председател на делегацията на Алабама вдигна микрофона си и изкрещя:

— Великият щат Алабама, сърцето на юга, дава двадесет и осем гласа за вицепрезидента Паркин и седемнадесет гласа за сенатор Каин.

Макар всички да знаеха още от 11 март (преди повече от четири месеца) как ще гласува Алабама, това не попречи в залата бясно да се размахат плакатите на Паркин. Изминаха още дванадесет минути, преди председателят да успее да призове Аляска.

— Аляска, четиридесет и деветият щат, присъединил се към Съюза, дава седем гласа за сенатор Каин, четиридесет и втория президент на Съединените щати, три за Пит Паркин и един за сенатор Брадли.

Сега бе ред на поддръжниците на Флорентина бурно да скандират името на своя кандидат, но Паркин продължаваше да води през първия половин час, докато Калифорния не обяви двеста и четиринадесет гласа за сенатор Каин и деветдесет и два за Паркин.

— Бог да благослови Белла — каза Флорентина, но трябваше да види как вицепрезидентът си възвръща водещото място с помощта на Флорида, Джорджия и Айдахо. Когато стигнаха до щата Илинойс, присъстващите почти затаиха дъх. Госпожа Каламич, която бе посрещнала Флорентина през първата вечер в Чикаго преди почти двадесет години, бе избрана в качеството си на заместник-председател на Демократическата партия в Илинойс да съобщи решението на своите делегати.

— Господин председател, най-великият момент в живота ми — Флорентина се усмихна — е да ви съобщя, че великият щат Илинойс е горд да даде всичките си сто седемдесет и девет гласа за своята любима дъщеря и първата жена — президент на Съединените щати, сенатор Флорентина Каин.

Поддръжниците й съвсем полудяха, щом фаворитката им поведе за втори път, но Флорентина знаеше, че съперникът й ще породи същия ефект в момента, когато Тексас обяви своя избор. И наистина, след като родният му щат даде вота си, Паркин поведе отново с хиляда четиристотин и четиридесет делегатски гласа срещу хиляда триста седемдесет и един за Флорентина. Междувременно Бил Брадли бе получил деветдесет и седем гласа и вече бе сигурно, че в края на първото гласуване няма да има категоричен победител.

Докато председателят извикваше останалите щати — Юта, Върмонт, Вирджиния — компютрите вече показваха на екрана, че няма да бъде излъчен победител. Но едва в десет и четиридесет и седем Том Брокоу обяви резултатите от първото гласуване — хиляда петстотин двадесет и два гласа за сенатор Каин, хиляда четиристотин и осемдесет за вицепрезидента Паркин, сто осемдесет и девет за сенатор Брадли и сто и четиридесет за останалите партийни любимци.

Председателят съобщи на делегатите, че сенатор Брадли ще направи обръщение към конференцията. Изминаха още единадесет минути, преди той да може да започне речта си. Флорентина бе разговаряла с него по телефона всеки ден от началото на конференцията и винаги избягваше да му предлага да стане неин подгласник — подобна оферта щеше да има по-скоро привкус на подкуп, отколкото израз на мнението й, че той е подходящият й заместник и заслужава поста. Макар че Ралф Брукс бе фаворитът за поста в противниковия лагер, Флорентина все се питаше дали Пит Паркин вече не е предложил на Брадли да се присъедини към него.

Най-сетне старшият сенатор от Ню Джърси успя да вземе думата.

— Скъпи мои съратници от Демократическата партия — започна той. — Благодарен съм за подкрепата ви през тази изборна година, но вече дойде време да се оттегля от президентската надпревара и да дам възможност на моите делегати да гласуват по начина, по който диктува съвестта им.