Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Едуард уреди да инсталират в апартамента й компютърен терминал, с достъп до данните в останалите щабквартири. Разполагаше с информация за всички четиристотин и двадесет колебаещи се делегати — включително и кратка биография, даже и номерата на стаите им в хотелите на Детройт. Смяташе да е готов да пусне плана си в действие, когато стигнеше до града.

През петте дни от следващата седмица Флорентина направи всичко възможно да следи отблизо телевизионните предавания. Републиканците се бяха събрали в Сан Франциско и се препираха за бъдещия си водач — никой от кандидатите не бе вдъхновил особено избирателите по време на предварителните избори.

Изборът на Ръсел Уорнър не изненада Флорентина. Той се бе кандидатирал всеки път, откакто стана губернатор на Охайо. Пресата го описваше като добър губернатор в лоша година и това й напомни, че основната й задача е да победи Паркин. Флорентина отново имаше чувството, че ще й е по-лесно да се справи с републиканския лидер, отколкото с опозицията в собствената й партия.

През уикенда преди събранието Флорентина и Едуард отидоха при семейството в Кейп Код. Макар и напълно изтощена, Флорентина все пак успя отново да го бие на голф. Помисли си, че й изглежда по-уморен дори от нея. Беше благодарна, че „Барон“ се управлява от нови и млади директори, сред които вече бе и Уилям.

В понеделник Флорентина и Едуард трябваше да летят за Детройт, където щяха да превземат поредния „Барон“. Хотелът щеше да е пълен с хора от екипа, поддръжници, журналисти и сто двадесет и четирима от все още не взелите решение делегати.

Когато в неделя вечерта пожелаваше лека нощ на Едуард и на мъжете и жените от Тайните служби (които вече започваше да възприема едва ли не като част от семейството), Флорентина ясно разбираше, че следващите четири дни ще са най-важните в политическата й кариера.

Когато Джак Джърмънд от „Балтимор Нюз“ я попита кога е започнала да работи върху встъпителната си реч, Флорентина отвърна: „От единадесетия си рожден ден“.

По време на полета от Ню Йорк до Детройт бе прочела речта си, която бе нахвърляна предварително, в случай че бъде номинирана при първото гласуване. Едуард бе предсказал, че няма да може да си осигури победата още в началото, но Флорентина искаше да е готова за всяка ситуация.

Съветниците й смятаха, че резултатите ще са много по-лесни за предвиждане след второто или дори третото гласуване, когато сенатор Брадли освободи своите сто осемдесет и девет делегати.

През изминалата седмица беше съставила кратък списък на хората, които смяташе за евентуални подходящи кандидати за вицепрезидентския пост. Бил Брадли все още заемаше първо място и Флорентина смяташе, че той е естественият й наследник в Белия дом, но освен това се бе спряла върху Сам Нън, Гари Харт и Дейвид Прайър.

Самолетът кацна и тя погледна през прозореца към огромната радостна тълпа, която я очакваше. Чудеше се колко ли от тези хора ще бъдат тук и утре, когато щеше да пристигне Пит Паркин. Огледа прическата си в огледалцето; вече се виждаха няколко бели кичура, но не бе направила опит да ги прикрие. Усмихна се при мисълта, че цветът на косата на Пит Паркин не се бе променил през последните тридесет години. Бе облякла прост ленен костюм и единственото й украшение бе осеяното с диаманти магаренце.

Откопча колана на седалката, стана и сведе глава под багажния отсек. Излезе на пътеката и тъкмо се канеше да тръгне към изхода, когато всички в самолета започнаха да я аплодират. Изведнъж си даде сметка, че ако изгуби номинацията, това ще е последният път, когато вижда всичките си най-близки сътрудници заедно. Флорентина се ръкува с всички членове на пресекипа — някои я следваха по петите цели пет месеца. Един от екипажа отвори външната врата и тя излезе на стълбата и примижа срещу яркото юлско слънце. Тълпата нададе вик: „Ето я!“ и Флорентина се спусна по стълбата и тръгна право към развяващите се знамена. Беше открила, че прекият контакт с избирателите винаги я зарежда с енергия. Щом стъпи на пистата, бе заобиколена от агентите — те се ужасяваха от тълпи, които не биха могли да поставят под контрол. Флорентина понякога допускаше мисълта, че може да бъде убита, когато е сама, но никога и когато се намира сред много хора. Протегна ръце и поздрави колкото се може повече хора, преди Едуард да я отведе към очакващата я автоколона.

Десетте малки форда й напомниха, че Детройт най-сетне е намерил решение на енергийната криза. Ако Пит Паркин бе направил грешката с мерцедеса в този град, тя щеше да е безспорен победител още преди в Алабама да бъде подаден първият глас. Агентите се качиха в първите две коли, а Флорентина се настани в третата. Едуард зае мястото до шофьора. Личният й лекар бе в четвъртата кола, докато останалите шест „яки дребосъци“, какъвто бе прякорът на този модел автомобили, се заеха от членовете на екипа й. Най-накрая бе автобусът за журналистите и полицейските мотоциклети.