Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Флорентина загърби дебата за социалните грижи, за да изпие едно питие с делегатите от Невада, които все още не бяха взели решение. Даваше си сметка, че по всяка вероятност оттук те ще отидат право при Паркин, който също ще им обещае нова магистрала, болница, университет или от каквото там имат нужда. Най-късно утре вечерта щяха най-сетне да вземат решение. Каза на Едуард, че иска в средата на стаята да се сложи параван.

— Защо? — попита той.

— За да имат колебаещите се кандидати къде да седнат, когато идват да се срещат с мен.

През целия ден идваха новини за действията на Пит Паркин — почти същите като на Флорентина с единствената разлика, че се бе настанил в хотел „Уестин“ в центъра „Ренесанс“. Тъй като никой от двамата нямаше да отиде на конференцията, програмата им продължаваше според сценария — делегати, телефонни разговори, изявления за пресата, срещи с партийни лидери и накрая почти безсънни нощи.

В шест сутринта в сряда Флорентина вече се бе облякла и бързо я откараха в залата, където се провеждаше конференцията. Щом пристигнаха в Джо Луис Арена, й показаха коридора, през който да мине да произнесе речта си в случай че я изберат за кандидат. Флорентина измина разстоянието до подиума и застана пред гората от микрофони, загледана в празните сега двадесет и едно хиляди места. Високите тесни плакати, издигащи се от пода нагоре, гордо обявяваха името на всеки щат. Тя си отбеляза къде ще седят делегатите от Илинойс, за да може да им махне веднага щом влезе в залата.

Някакъв предприемчив фотограф, който бе прекарал нощта под една от седалките в залата, скочи и започна да я снима, преди агентите да я отведат. Флорентина се усмихна, когато вдигна поглед към тавана и видя двестате хиляди червени, бели и сини балони, готови да се спуснат върху победителя. Някъде беше чела, че петдесетима студенти са ги надували цяла седмица с помощта на помпи за велосипед.

— Готова ли сте за проверка, сенатор Каин? — разнесе се сякаш от всички страни нечий глас.

— Скъпи сънародници, това е най-великият момент в моя живот и възнамерявам…

— Чудесно, госпожо сенатор. Високо и ясно — каза главният електротехник — вървеше между празните седалки. Пит Паркин трябваше да мине през същата процедура в седем часа.

Откараха Флорентина обратно в хотела и тя закуси с най-близките си сътрудници. Всички бяха нервни и се смееха на шегите си, колкото и глупави да бяха, но млъкваха, когато думата взимаше тя. Гледаха как Пит Паркин прави обичайния си сутрешен крос за телевизионните екипи; всички направо изпаднаха в истерия, когато някакъв човек с камера и анорак на Ен Би Си изтича към останалия без дъх вицепрезидент, за да го снима по-добре.

Гласуването трябваше да започне в девет вечерта. Едуард бе приготвил петдесет телефонни линии, с които можеха да се свържат пряко с всеки щатски председател в залата, така че да са в течение на ставащото. Флорентина седеше зад бюро, на което имаше само два телефона, но можеше да получи достъп до всяка от петдесетте линии само с едно натискане на бутон. Докато залата се пълнеше, провериха линиите и Едуард обяви, че са готови за всичко и че единственото, което им остава, е да използват всяка минута, за да се свържат с колкото се може повече делегати. До пет и половина Флорентина бе разговаряла общо с триста деветдесет и двама от тях.

Към седем часа залата бе почти пълна, макар че до обявяването на номинираните имена оставаше цял час. Никой от пътувалите чак дотук не искаше да пропусне и една минута от развитието на драмата.

В седем и тридесет Флорентина гледаше как партийните лидери започват да заемат местата си на сцената и си спомни времето, когато бе помощник на конференцията в Чикаго и за първи път се срещна с Джон Кенеди. Знаеше, че всеки трябва да пристигне в точно определено време — колкото по-късно те извикат, толкова си по-важен. Бяха минали четиридесет години. Надяваше се да я извикат последна.

Най-много овации събра сенатор Бил Брадли, който вече бе обявил, че ще направи обръщение към конференцията, ако при първото гласуване се стигне до мъртва точка. В осем без четвърт спикерът на Камарата на представителите Марти Линч стана и се опита да въведе ред, но гласът му едва се чуваше от многобройните пищялки, подсвирквания, барабани, тръби и скандирания „Каин“ и „Паркин“ от поддръжниците, които се мъчеха да се надвикат. Флорентина наблюдаваше сцената, лицето й бе напълно безизразно. Когато най-сетне залата горе-долу се успокои, председателят представи госпожа Бес Гарднър, която бе избрана да преброява гласовете — макар всички в залата да знаеха, че резултатите ще се появят на огромния видеоекран над главата й преди дори да има възможност да ги потвърди.