Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Готов съм да ти предложа сделка, Флорентина.

— Слушам.

— Оттегляш се и те правя вицепрезидент.

— Ти да не си…

— Изслушай ме, Флорентина. — Паркин вдигна яката си ръка, досущ като пътно ченге. — Ако приемеш предложението ми, ще изкарам само един мандат, а след това ще те подкрепя за кандидатурата ти през 1996 година с всички ресурси на Белия дом. Ти си пет години по-млада от мен и няма причина да не можеш да изкараш два пълни мандата.

През изминалите тридесет минути Флорентина бе мислила върху какви ли не причини, поради които противникът й иска да я види, но изобщо не бе помислила за подобен вариант.

— Ако не приемеш и тази вечер спечеля, ще предложа за свой подгласник Ралф Брукс. Той вече потвърди, че с удоволствие ще се кандидатира за поста.

— Ще ти се обадя преди два следобед — беше единственият й отговор.

Веднага след като Пит Паркин и сътрудниците му си тръгнаха, Флорентина обсъди предложението с Едуард и Джанет. И двамата бяха на мнение, че нещата са стигнали прекалено далеч, за да се отказва точно сега.

— Кой знае каква ще е ситуацията след четири години? — посочи Едуард. — Може да се окажеш като Хъмфри, опитващ се да си стъпи на крака след Джонсън. Във всеки случай, необходим ни е равен резултат, след което делегатите на Брадли ще ни избутат на първо място.

— Обзалагам се, че и Паркин го знае — добави Джанет.

Флорентина изслуша съветниците си, без да помръдне, след което помоли да я оставят сама.

Обади се на Пит Паркин в един и четиридесет и три и любезно отказа предложението — обясни, че е уверена в победата си още на първия тур довечера. Той не отговори.

В два часа пресата знаеше за тайната среща и телефоните в апартамент 2400 не спряха да звънят. Едуард продължаваше да настоява Флорентина да се съсредоточи върху делегатите и с всеки следващ разговор тя се убеждаваше все повече, че ходът на Паркин е продиктуван от отчаяние, а не от увереност.

— Изигра последния си коз — отбеляза Джанет и се ухили.

В шест часа всички в апартамент 2400 бяха пред телевизора — вече не бяха останали делегати, с които да разговарят. Едуард все още държеше телефоните свързани с всички щатски председатели и първоначалните сведения от тях показваха, че предчувствието им от деня за набиране на все повече гласове в тяхна полза е вярно.

Бомбата падна тъкмо когато Флорентина започна да се отпуска и за първи път през деня се почувства малко по-сигурна. Едуард тъкмо й подаваше поредната чаша чай с лед, когато Си Би Ес излъчи извънредни новини. На екрана се появи Дан Радър и само петнадесет минути преди началото на гласуването съобщи на поразените зрители, че ще интервюира вицепрезидента Пит Паркин относно тайната му среща със сенатор Каин. Камерата се отмести към червендалестото лице на едрия тексасец. За ужас на Флорентина, всичко това се предаваше на огромния екран в заседателната зала — Комисията по правилника беше решила да позволи излъчването на всичко, което би могло да повлияе на делегатите; това целеше пресичането на слуховете в залата за ставащото извън нея, за да не може никога да се повтори скандалът с Форд и Рейгън на конференцията от 1980-а, свързан с избирането на подгласници. За първи път от дни делегатите в залата запазиха пълно мълчание.

Камерата отново се премести върху водещия.

— Господин вицепрезидент, знаем, че днес сте имали среща със сенатор Каин. Можете ли да ни кажете защо поискахте да разговаряте насаме с нея?

— Разбира се, Дан. Първо, защото съм загрижен за единството на партията си, и най-вече, Дан, защото желая да победим републиканците.

Флорентина и хората й гледаха като хипнотизирани. Тя гледаше как делегатите в залата попиват всяка дума и беше напълно безпомощна да направи каквото и да било.

— Мога ли да попитам какво се случи на тази среща?

— Попитах сенатор Каин дали е склонна да служи като вицепрезидент и така Демократическата партия да стане несломима.

— Тя как отговори на предложението ви?

— Каза, че иска да помисли. Нали разбираш, Дан, сигурен съм, че заедно можем да пометем републиканците.

— Питай го какъв беше окончателният ми отговор — каза Флорентина, но нямаше смисъл — камерите вече се превключваха към почти полудялата зала, готвеща се за първото гласуване. Едуард се обади на Си Би Ес и настоя да бъде отпуснато същото време и за Флорентина. Дан Радър се съгласи незабавно да интервюира сенатор Каин, но Флорентина знаеше, че вече е твърде късно. Беше решено след започването на гласуването на екрана да не се показва нищо освен резултатите от преброяването. Несъмнено правилото щеше да се преразгледа за следващата конференция, но в момента Флорентина се сещаше единствено за думите на мис Тредголд: „Ще се вземат много прибързани решения, за които по-късно ще се съжалява“.