Флорентина погледна към площад „Лафайет“, осеян с колички за сандвичи и хора, излезли на пикник. Ако я изберяха, рядко щеше да й се удава да се разхожда из вашингтонските паркове и мемориали. Във всеки случай, не и без задължителната компания.
След като журналистите зададоха обичайните въпроси и получиха обичайните отговори, Паркин поведе Флорентина обратно към вицепрезидентския кабинет. Междувременно филипинските сервитьори бяха сервирали обяд на масата за съвещания. Флорентина си тръгна от срещата много по-обнадеждена от начина, по който се развиваха нещата — особено след като вицепрезидентът на два пъти спомена пред Брукс за споразумението им за 1996 година. Въпреки това смяташе, че има да изтече още много вода преди Паркин да спечели пълното й доверие.
На 7 септември тя отлетя за Чикаго, за да започне своята част от предизборната кампания. Скоро обаче откри, че дори с помощта на пресата й е трудно да спазва графика си. Липсваше й мотивът, който бе основният й двигател досега.
Планът на Брукс вървеше като по вода през първите няколко дни, докато Флорентина обиколи Илинойс, Масачузетс и Ню Хампшир. Не срещна никакви изненади, докато не пристигна в Ню Йорк, където огромната тълпа журналисти я чакаше още на летище „Олбъни“. Искаха да знаят мнението й за отношението на Пит Паркин относно гражданите с мексикански произход. Флорентина призна, че не знае за какво става дума, и те й обясниха, че кандидатът споменал, че никога не е имал проблеми с чиканосите 10 10 Граждани на САЩ от мексикански произход. — Бел.пр.
в ранчото си — приемал ги едва ли не като родни деца. Защитниците на граждански права из цялата страна бяха наскачали и единственото, което Флорентина успя да каже, бе:
— Уверена съм, че е бил разбран погрешно или че думите му са извадени извън контекста.
Кандидатът на републиканците Ръсел Уорнър заяви, че не може и дума да става за погрешно разбиране и че Пит Паркин е просто расист. Флорентина продължи да отрича подобни твърдения, макар и да подозираше, че в основата си са верни. Двамата с Паркин трябваше да нарушат графиците си и да отлетят за Алабама, за да присъстват на погребението на Ралф Абърнати. Брукс отбеляза, че смъртта му е съвсем навременна. Когато го чу, Флорентина едва не го наруга пред журналистите.
Продължи обиколките си из Пенсилвания, Западна Вирджиния и Вирджиния, за да отиде накрая в Калифорния, където към нея се присъедини Едуард. Белла и Клод ги заведоха в един ресторант в китайския квартал. Управителят ги отведе до едно сепаре в ъгъла, където никой не бе в състояние да ги види. За жалост, почивката продължи само няколко часа, след което Флорентина трябваше да отлети за Лос Анджелис.
На пресата започна да й писва от дребнавите заяждания между Паркин и Уорнър за всичко освен за реалните въпроси и когато двамата кандидати се появиха на телевизионен дебат в Питсбърг, всеобщото мнение бе, че и двамата са изгубили и че единственият достоен кандидат за президент в цялата кампания е сенатор Каин. Мнозина журналисти изразиха мнението си, че съгласието й да стане подгласник на Пит Паркин е истинска трагедия.
— Ще напиша цялата истина в мемоарите си — каза тя на Едуард. — Но тогава на кого ли ще му пука?
— На никого — отвърна той. — Колко американци могат да кажат името на вицепрезидента на Хари Труман?
На следващия ден Пит Паркин пристигна в Лос Анджелис за едно от малкото им появявания заедно. Вицепрезидентът слезе от „Еър Форс II“ с мисурския „Неустрашим демократ“ — единственият вестник, който излезе със заглавие „Паркин печели дебата“. Флорентина се възхити на начина, по който можеше да накара и носорога да изглежда с кожа като на бебе. Калифорния бе последната им спирка преди да се върнат в своите щати. Проведоха последното събрание в „Роуз Боул“, заобиколени от звезди, половината от които се явиха на сцената само заради безплатната реклама, която щяха да получат независимо кой е кандидатът. Наред с Дъстин Хофман, Ал Пачино и Джейн Фонда Флорентина прекара по-голямата част от времето в даване на автографи. Не знаеше какво да отговори на момичето, което, след като видя подписа й, я попита озадачено:
— Кой беше последният ви филм?
На следващата сутрин Флорентина отлетя за Чикаго, а Пит Паркин тръгна към Тексас. Когато самолетът й кацна във Ветровития град, я посрещна тълпа от тридесет хиляди души — най-голямата, събирана досега от който и да било от кандидатите.
Читать дальше