Джефри Арчър - Блудната дъщеря

В залата се възцари почти пълно мълчание. Брадли говори няколко минути за това какъв човек би искал да види в Белия дом, но не подкрепи открито нито един от кандидатите.

— Моля се да изберете подходящия човек, който да поведе страната ни — завърши той и аплодисментите и овациите продължиха няколко минути, след като се бе върнал на мястото си.

Междувременно повечето хора в апартамент 2400 в хотел „Барон“ не ги свърташе на едно място; единствено Флорентина оставаше външно спокойна, макар че Едуард забеляза стиснатата й в юмрук ръка. Той бързо се върна към работата си, но не можеше да направи нищо, освен да се обади на председателите на всеки щат и да продължи да ги натиска. Телефоните зазвъняха; изглежда, делегатите на Брадли също се бяха разделили поравно. Някои от тях дори продължиха да гласуват за фаворита си и на второто гласуване, в случай че конференцията стигне до задънена улица — тогава последната дума щеше да е тяхна.

Вторият тур започна в единадесет часа и двадесет и една минути. В гласуването на Алабама, Аляска и Аризона нямаше никакви промени. Процедурата продължаваше от щат на щат, докато в дванадесет и двадесет и три не бе записан и вотът на Уайоминг. Конференцията отново не излезе с окончателно решение. Единствената по-важна промяна бе, че Пит Паркин получи лек превес — 1629 срещу 1604 гласа, но деветдесет и осем делегати все още се колебаеха или оставаха верни на сенатор Брадли.

В дванадесет и тридесет и седем председателят оповести:

— За днес стига, ще продължим с гласуването утре вечер в седем.

— Защо не сутринта? — недоумяваше един от неуморните млади помощници на Флорентина, докато вървеше към изхода.

— Както каза шефът — обясни Джанет, — изборите се провеждат така, че да могат да се отразяват по телевизията. А десет сутринта не е най-гледаното време.

Двамата се разсмяха. Младият помощник повтори същия коментар двадесет и четири часа по-късно. Но тогава смях нямаше.

Изтощените делегати се запътиха към стаите си — много добре си даваха сметка, че на третото гласуване повечето щати ще освободят представителите си от първоначалните си обещания и ще ги оставят да гласуват както им харесва. Едуард и екипът му не знаеха откъде да започнат, но накрая взеха разпечатката си и за трети път тази нощ отметнаха всеки делегат от Алабама до Уайоминг с надеждата, че ще съставят някакъв план за всеки щат до осем сутринта.

Флорентина почти не спа и в шест и десет надяна халата си и отново се появи в дневната на апартамента. Едуард все още висеше над списъците.

— Ще ми трябваш в осем — каза той, без да я поглежда.

— Добро утро — отвърна му тя и го целуна по челото.

— Добро утро.

Флорентина се протегна с прозявка.

— Какво ще има в осем?

— Ще говорим с по тридесет колебаещи се делегати и поддръжници на Брадли на час. Искам да си разговаряла най-малко с двеста и петдесет до пет следобед. Ще имаме непрекъснато по един човек на всеки от шестте телефона, така че непрекъснато да те чакат най-малко по двама души.

— Осем няма ли да е малко рано? — попита Флорентина.

— Не — отвърна Едуард. — Но лично аз не бих досаждал на онези от Западния бряг преди обед.

Флорентина се върна в стаята си. За пореден път си даде сметка колко всеотдайно се е посветил Едуард на кампанията. Спомни си думите на Ричард каква късметлийка е, че разполага с двама мъже, които я обожават.

В осем седна на бюрото с голяма чаша портокалов сок. С напредването на сутринта екипът й започна да се убеждава все повече, че на първото гласуване довечера техният кандидат ще получи мнозинството от гласовете. Всички започнаха да предвкусват предстоящата победа.

В десет и четиридесет Бил Брадли се обади и заяви, че ако отново се стигне до задънена улица, ще препоръча на делегатите си да гласуват за Флорентина. Тя му благодари.

В единадесет и тридесет и седем Едуард й подаде слушалката. Този път не се обаждаше доброжелател.

— Пит Паркин е на телефона. Трябва да се видим. Може ли да дойда сега?

Флорентина искаше да отговори, че е прекалено заета, но устата й сякаш сама изрече:

— Да.

— Тръгвам веднага.

— Какво ли е намислил? — попита Едуард, докато тя затваряше.

— Нямам представа, но съвсем скоро ще разберем.

Пит Паркин пристигна с товарния асансьор в компанията на двама агенти и ръководителя на кампанията си.

След размяната на неискрени любезности (не бяха разговаряли през изминалата половин година) и поднасянето на кафе, двамата съперници бяха оставени насаме. Настаниха се в удобните кресла един срещу друг. Погледнати отстрани, със същия успех можеха да обсъждат и времето, а не кой да бъде следващият управник на Запада. Тексасецът започна направо: