Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Челната кола потегли бавно, за да може Флорентина да маха на хората, но веднага щом излязоха на магистрала 94, колоната потегли към града с постоянната скорост осемдесет километра в час.

Флорентина имаше възможност да си почине двадесет минути, докато стигнаха новия център, след което колоната излезе на Удуърд авеню, зави на юг към реката и намали до осем километра в час, тъй като улиците бяха пълни с хора, опитващи се да зърнат сенатор Каин. Организационният й комитет в Детройт се бе погрижил да разпространи сто хиляди листовки с точния маршрут, по който щеше да мине, така че поддръжниците й я поздравяваха чак до хотел „Барон“, издигащ се източно от центъра „Ренесанс“ на брега на река Детройт. Агентите я умоляваха да смени маршрута, но тя не бе пожелала и да чуе за подобно нещо.

Десетки фотографи и телевизионни екипи бяха заели позиция, навсякъде проблясваха светкавици и районът бе осветен от многобройните прожектори. Щом влезе в хотела, агентите побързаха да я качат на четиридесет и втория етаж, който бе изцяло запазен за нея. Флорентина бързо провери апартамента „Джордж Новак“, за да се увери, че всичко необходимо е налице — знаеше, че това ще е затворът й през следващите четири дни. Щеше да напусне стаята си само за да приеме номинацията за кандидат на Демократическата партия или да изкаже подкрепата си за Пит Паркин.

Бяха инсталирали цяла редица телефони, за да може да е в контакт с четиристотин и дванадесетте колебаещи се делегати. Тя разговаря с тридесет и осем от тях преди да дойде време за вечеря, след което остана будна до два през нощта, за да се запознае с имената и миналото на онези, които според хората й наистина все още не бяха взели решение.

На следващата сутрин детройтският „Фрий Прес“ бе изпълнен със снимки от пристигането й, макар да й беше съвсем ясно, че Пит Паркин ще получи същото ентусиазирано отразяване утре. Поне научи с облекчение, че президентът е решил да запази мълчание и да не подкрепи нито един от двамата. Пресата вече бе определила това като морална победа за Флорентина.

Тя остави вестника и започна да наблюдава по закрития канал какво става на конференцията. Държеше под око и трите други канала, в случай че някой излъчи извънредни новини, на които да се наложи да реагира незабавно.

През деня се срещна на двадесет и четвъртия етаж с тридесет и един от колебаещите се делегати. С напредването на времето им сервираха кафе, чай с лед, горещ чай и коктейли. Флорентина си остана на чай с лед — в противен случай щеше да е пияна още в единадесет.

Гледаше мълчаливо как Пит Паркин пристига с „Еър Форс II“ на летището на Детройт. Един от сътрудниците й отбеляза, че посрещачите му са по-малко, докато според друг тълпата бе по-голяма. Флорентина си взе бележка занапред да се вслушва по-внимателно в мнението на втория си помощник.

Пит Паркин произнесе кратка реч от специално подготвения подиум на пистата. Вицепрезидентската му значка ярко блестеше на слънцето. Сподели колко е радостен да бъде в града, който с право се нарича автомобилната столица на света.

— Ако знаех, през целия си живот щях да си купувам само „Форд“ — добави той.

Флорентина се усмихна.

Към края на втория ден от „домашния арест“ Флорентина толкова започна да се оплаква от заточението си, че във вторник сутринта агентите я свалиха с товарния асансьор, за да може да се поразходи покрай реката и да се наслади на свежия въздух и ниския хоризонт на Уиндзор на отсрещния канадски бряг. Бе направила само няколко крачки, когато отвсякъде я наобиколиха доброжелатели, желаещи да стиснат ръката й.

Когато се върна, Едуард вече имаше добри новини — петима от колебаещите се делегати бяха решили да гласуват за нея на първото гласуване. Той преценяваше, че са им нужни само още седемдесет и три гласа, за да минат магическата граница хиляда шестстотин шестдесет и шест. Флорентина следеше програмата на конференцията на монитора. Един чернокож от Делауеър разясняваше достойнствата й и когато спомена името й, из цялата зала се надигнаха сини плакати с „Каин — президент“. По време на следващата реч те бяха сменени със същия брой червени плакати, обявяващи „Паркин — президент“. Флорентина крачи из апартамента до един и половина, като междувременно успя да се срещне с още четиридесет и трима делегати и да разговаря с други петдесет и осем по телефона.

Вторият ден от конференцията бе посветен на речи по основни моменти от платформите, като политиката, финансите, социалните грижи и ключовата реч на сенатор Прайър. Отново и отново делегатите декларираха, че който и от двамата достойни кандидати да изберат, през ноември републиканците ще бъдат бити. Повечето от делегатите в залата обаче не спираха да приказват полугласно помежду си, очевидно без да обръщат никакво внимание на мъжете и жените на подиума — а те по всяка вероятност бяха бъдещи членове на правителството.