Джефри Арчър - Блудната дъщеря

При обикалянето на страната при такъв ужасен ежедневен натиск и двамата кандидати бързо откриха, че всяка неофициална фраза или неволен коментар лесно може да се превърне във водещо заглавие в утрешната преса. Пит Паркин направи първия гаф, когато обърка Перу с Парагвай, и фотографите полудяха, когато мина с мерцедес през една автоколона във Флинт. Флорентина също не мина между капките. Когато в Алабама я попитаха дали би се съгласила да покани за свой вицепрезидент чернокож, тя отвърна: „Разбира се, вече обмислях подобна идея“. Нужни бяха многократни изявления, докато убеди пресата, че все още не е поканила някой от чернокожите лидери на Америка да й бъде подгласник.

Най-голямата си грешка обаче направи във Вирджиния. Изнасяше реч към Юридическото училище на щатския университет за системата за условно освобождаване и за промените, които би направила, ако стане президент. Речта бе написана и проверена от един от вашингтонските й помощници, който работеше за нея още от времето на Конгреса. Тя прочете внимателно текста в нощта преди събранието, възхити се на идеално свършената работа и направи само малки промени. Изнесе речта в претъпкана със студенти зала, които я приеха с бурен ентусиазъм. Когато тръгна за вечерната среща в „Ротари Клуб“ в Шарлотсвил, където щеше да говори за проблемите на фермерите, отглеждащи добитък, вече беше забравила за речта си в университета. Припомни й я сутрешният брой на местния вестник.

Ричмъндският „Нюз-Лийдър“ излезе с история, която моментално бе подета от всички национални медии. Някакъв местен журналист направи най-големия удар в живота си с предположението, че изключителната реч на Флорентина дължи качествата си на факта, че е дело на един от най-доверените сътрудници на сенатор Каин — Алън Кларънс, който е бил осъден на шест месеца затвор и едногодишен изпитателен срок, преди да започне да работи за Флорентина. Само няколко вестника уточниха, че става въпрос за шофиране в нетрезво състояние и че Кларънс е бил пуснат само три месеца по-късно след обжалване. Когато я запитаха какво смята да прави с господин Кларънс, Флорентина отговори: „Нищо“.

Едуард настояваше да го уволни незабавно, колкото и несправедливо да изглеждаше, защото журналистите, които били срещу нея (да не говорим за Пит Паркин), нямало да престанат да повтарят, че един от най-доверените хора в екипа й е бивш затворник. „Представяте ли си кой ще управлява затворите в страната, ако тази жена спечели изборите?“ стана любимата забележка на Паркин. В края на краищата Алън Кларънс доброволно подаде оставка, но злото вече бе сторено. Докато стигнаха Калифорния, Пит Паркин вече бе дръпнал още по-напред и имаше деветстотин деветдесет и един делегатски гласа срещу осемстотин осемдесет и три за Флорентина.

Когато Флорентина пристигна в Сан Франциско, Белла я посрещна на летището. За тридесет години не бе смъкнала нито килограм. До нея стояха: Клод, един огромен син и една слаба дъщеря. Белла се втурна към Флорентина в мига, в който я видя, но на пътя й се изпречи един от едрите агенти на Тайните служби. Спаси я прегръдката на кандидат-президента.

— Никога не съм виждал такова женище — промърмори агентът. — В състояние е да избута и „Джъмбо“.

Стотици хора стояха по краищата на пистата и скандираха: „Каин — президент“. Следвана от Белла, Флорентина тръгна право към тях. Към нея се протегнаха ръце — реакция, която винаги повдигаше духа й. Плакатите гръмко декларираха „Калифорния за Каин“ и за първи път по-голямата част от посрещачите бяха мъже. Когато понечи да се обърне и да тръгне към терминала, зърна огромен червен надпис върху една от стените: „Искате ли полска кучка за президент?“. Отдолу с бели букви пишеше: „Да“.

Белла, междувременно директорка на едно от най-големите училища в Калифорния, след влизането на Флорентина в Сената бе станала и председател на градския съвет на Демократическата партия.

— Винаги съм знаела, че ще се кандидатираш за президент, така че реших да се погрижа да ти осигуря Сан Франциско.

И наистина се беше погрижила с помощта на хилядата така наречени доброволци, които тропаха от врата на врата. Заради раздвоената Калифорния — консервативен юг и либерален север — бе трудно да си центрист, за какъвто се мъчеше да се представи Флорентина. Но въпреки това нейната работоспособност, съпричастност и интелигентност бяха убедили дори някои от най-твърдите представители на левицата и десницата. Резултатите от изборите в Сан Франциско отстъпваха единствено на Чикаго. На Флорентина й се прииска да има още петдесет и една такива като Белла, защото само вотът на Сан Франциско й спечели шестдесет и един процента от целия щат. Именно благодарение на Белла Флорентина пристигна на конференцията в Детройт със сто двадесет и един гласа повече от Паркин.