Джефри Арчър - Блудната дъщеря

След пресконференцията Едуард оглави в канцеларията събрание за определяне на предизборната стратегия и съставиха груб план на предстоящата кампания. Вицепрезидентът вече бе обявил, че кандидатът е той. Неколцина други претенденти също надигнаха гласове, но пресата вече бе решила, че истинската борба ще бъде между Каин и Паркин.

Едуард бе събрал внушителен екип от социолози, финансисти и политически съветници, които бяха допълнени от стария екип на Флорентина във Вашингтон, начело на който бе Джанет Браун.

Отначало Едуард състави план за всеки ден до първите предварителни избори в Ню Хампшир, следвани от изборите в Калифорния и така чак до Детройт. Флорентина се опита да уреди конференцията да се проведе в Чикаго, но вицепрезидентът наложи вето — не би си позволил да отправи предизвикателство срещу нея на собствения й терен. Паркин не пропусна да напомни на демократите, че изборът на Чикаго за мястото на конференция и последвалите вълнения в града бяха едва ли не единствената причина Никсън да спечели пред Хъмфри на изборите през 1968 година.

Флорентина вече бе приела факта, че е почти невъзможно да победи вицепрезидента в южните щати, затова бе жизненоважно да започне със силен старт в Нова Англия и Средния запад. Съгласи се през следващите три месеца да посвещава седемдесет и пет процента от енергията си на кампанията и през следващите няколко часа екипът й обсъди всевъзможни идеи за най-добрия начин на оползотворяване на това време. Разбраха се да прави редовни посещения на основните три града, които участваха в първите предварителни избори, и ако успее да покаже добър резултат в традиционно консервативния Ню Хампшир, да планират стратегията й по-нататък.

Между честите пътувания до Ню Хампшир, Върмънт и Масачузетс Флорентина се мъчеше да отметне и колкото се може повече работа в Сената. Специално за нея Едуард бе наел един шестместен „Лиър джет“ с двама пилоти, които бяха винаги на разположение, така че да може да напусне Вашингтон във всеки момент. И в трите щата имаше много силни предизборни щабове и където и да отидеше, Флорентина виждаше толкова плакати и стикери с надпис „Каин — президент“, колкото бяха и тези на Пит Паркин.

До първия от предварителните избори оставаха само седем седмици и Флорентина започна да отделя все повече и повече време в гонене на гласовете на сто четиридесет и седемте хиляди регистрирани демократи в щата. Едуард не очакваше да спечели повече от тридесет процента от гласовете, но все пак смяташе, че те могат да се окажат достатъчни за печеленето на предварителните избори и за убеждаването на колебаещите се, че изгледите й са по-добри. Флорентина се нуждаеше от всеки глас, който можеше да си осигури, преди да тръгнат на юг — дори да премине магическите сто хиляди шестстотин шейсет и шест гласа до момента, когато влезе в заседателната зала в Детройт.

Първите признаци бяха добри. Личният й социолог Кевин Палумбо я увери, че върви рамо до рамо с вицепрезидента в надпреварата. „Галъп“ и „Харис“ като че ли потвърждаваха това. Едва седем процента от гласоподавателите заявяваха, че в никакъв случай не биха гласували за жена, но Флорентина знаеше колко решаващи могат да бъдат тези проценти в решителния момент.

Графикът й предвиждаше кратки спирки в сто и петдесет от общо двеста и петдесетте градчета в Ню Хампшир. Въпреки постоянното тичане всеки ден, Флорентина започна да обиква класическите провинциални градчета на Нова Англия, раздразнителните фермери от Гранитния щат и суровата красота на природата му.

Откри състезание с теглени от кучета шейни във Франкония и посети най-северното селище при канадската граница. Научи се да уважава проницателните мнения на главните редактори на местните вестници, мнозина от които бяха пенсионирани високопоставени служители в национални списания и новинарски екипи. Избягваше дискусиите по един-единствен въпрос, след като разбра, че жителите на Ню Хампшир упорито защитават правото си да се противопоставят на подоходния данък и по този начин привличат мнозина високоплатени професионалисти да пресичат всеки ден границата с Масачузетс.

Неведнъж бе благодарна за смъртта на издателя Уилям Лойб, чието скандално използване на манчестърския „Юнити Лийдър“ бе достатъчно, за да съсипе кандидатурите на Едмънд Мъски и Джордж Буш преди нея. Не бе тайна, че Лойб бе категоричен противник на участието на жени в политиката.