— След руската инвазия в Югославия администрацията ви ще поеме ли по-твърд курс към Кремъл?
— Унгария, Чехословакия, Афганистан, Полша, а сега и Югославия, както и последните съветски офанзиви по пакистанската граница потвърждават старото ми убеждение, че трябва да сме бдителни и да браним народа си. Никога не трябва да забравяме, че двата огромни океана, които ни защитаваха в миналото, не са гаранция за безопасността ни в бъдеще.
— Президентът ви описа като ястреб с гълъбови пера. Как ще коментирате това?
— Не зная дали думите му бяха коментар на облеклото или на възгледите ми, но подозирам, че комбинацията между тези две птици не се различава много от американския орел.
— Смятате ли, че можем да запазим добрите си отношения с Европа след изборните резултати във Франция и Великобритания?
— За мен решението на французите да се върнат към голистко правителство и на англичаните да изберат нова лейбъристка администрация не са повод за безпокойство. Жак Ширак и Рой Хатърсли са се доказали като добри приятели на Америка в миналото, ето защо не виждам причина това да се промени в бъдеще.
— Очаквате ли кампанията ви да получи подкрепата на Ралф Брукс?
Това бе първият въпрос, който я изненада.
— Може би е най-добре да попитате него, но естествено се надявам, че сенатор Брукс ще бъде радостен от решението ми.
Не се сети какво друго да добави.
— Сенатор Каин, одобрявате ли сегашната система на предварителните избори?
— Не. Въпреки че не подкрепям националните предварителни избори, смятам, че работещата в момента система е архаична във всяко отношение. Америка като че ли е развила процес на избиране на президент, който е по-отговорен към изискванията на новинарските екипи, отколкото към нуждите на съвременното управление. Освен това тази система окуражава и кандидатите дилетанти. Днес имате по-голям шанс да станете президент, ако сте временно без работа и сте наследили няколко милиона долара от баба си. След това разполагате с четири години, за да обикаляте страната и да събирате поддръжници, докато много по-подготвените за вашето място хора работят с все сила нещо друго. Ако стана президент, ще внеса в Конгреса законопроект, който няма да пречи на никого да се кандидатира за високия пост поради липса на време или средства. Трябва да възстановим вековното виждане, че никой роден в тази страна и имащ желанието и способностите да й служи, не бива да се окаже дисквалифициран още преди пускането на първия глас.
Въпросите продължаваха да валят един след друг. Последният бе зададен час по-късно.
— Сенатор Каин, ако станете президент, дали ще бъдете като Вашингтон и няма да изречете никога лъжа, или като Никсън, който имаше своя собствена дефиниция за истина?
— Не мога да обещая, че никога няма да лъжа. Всички ние лъжем, понякога за да защитим приятел или член на семейството си, а ако си президент — може би за да защитите родината. Друг път лъжем просто защото не искаме да се разбира истината. Мога само да ви уверя, че съм единствената жена в Америка, която никога не е била способна да лъже за възрастта си. — Когато смехът утихна, Флорентина остана права. — Бих искала да завърша тази пресконференция с думите, че независимо от резултатите от днешното ми решение съм благодарна като гражданин на Америка на факта, че една дъщеря на имигрант успява да се кандидатира за най-високия държавен пост. Не вярвам, че подобна амбиция е достижима в която и да било друга държава в света.
Животът на Флорентина започна да се променя от мига, в който излезе от помещението: четирима агенти от Тайните служби незабавно я наобиколиха, като движещият се отпред умело проправяше коридор пред насъбралата се тълпа.
Флорентина се усмихна, когато Брад Стеймс й се представи и й обясни, че до края на кампанията й винаги ще има на разположение четирима агенти, които ще се сменят на всеки осем часа. В първата смяна имаше две жени, чието телосложение и външен вид доста напомняха нейното. Флорентина благодари на господин Стеймс, но така и не свикна да вижда телохранител всеки път, когато се обърнеше. Малките слушалки на агентите ги отличаваха от навалицата и Флорентина си спомни историята за една възрастна дама, присъствала на предизборно събрание на Никсън през 1972 година. След речта на президента тя отишла при един от сътрудниците му и заявила, че категорично ще гласува за него, тъй като той очевидно съчувствал на хора като нея, които имат проблеми със слуха.
Читать дальше