Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Отново най-големият проблем в живота й стана определянето на приоритетите сред многобройните задачи и хора, които се мъчеха да привлекат вниманието й. Сред сенаторите, които я молеха да подкрепи кампанията им, бе и Ралф Брукс. Брукс, който никога не изпускаше възможност да се представи като старши сенатор на щата, неотдавна бе станал председател на сенатската Комисия по енергетиката и така се намираше под непрекъснато наблюдение. Получи немалко похвали за политиката си спрямо петролните магнати и едрия бизнес. Флорентина знаеше, че в разговори насаме той никога не се бе изказвал добре за нея, но когато дойде доказателството, го пренебрегна като незначително. Изненада се обаче на молбата му двамата да си поделят отделеното рекламно телевизионно време и тя да каже колко добре работят заедно и колко е важно Илинойс да остане крепост на демократите. След като партийният председател в Чикаго също я призова да сътрудничи, Флорентина се съгласи, макар че обикновено разговаряше с колегата си не повече от два-три пъти месечно. Надяваше се подкрепата й да изглади противоречията помежду им. Това не стана. Две години по-късно, когато дойде ред на нейната кампания, подкрепата му бе чисто символична.

С приближаването на президентските избори все повече от сенаторите започнаха да я молят да говори в тяхна полза. През последните шест месеца на 1988 година Флорентина рядко успяваше да прекара уикендите си вкъщи. Дори президентът я покани да присъства на няколко от изявленията му по време на предизборната му кампания. Той бе възхитен от обществения отзвук на доклада на Комисията Каин и се съгласи да изпълни едно искане на Флорентина — макар да знаеше, че когато научат, Пит Паркин и Ралф Брукс ще излязат от кожите си.

След смъртта на Ричард Флорентина почти не се появяваше в обществото, макар че успяваше от време на време да прекарва уикендите с Уилям, Джоана и двегодишния си внук Ричард в Червената къща. А когато успяваше да се освободи за уикендите и отиваше в Кейп, Анабел й правеше компания.

Едуард, който сега бе председател на управителния съвет на „Барон“ и заместник-председател на банка „Лестър“, й докладваше най-малко веднъж седмично. От постигнатите резултати би се гордял и самият Ричард. Понякога двамата играеха голф в Кейп Код, но за разлика от срещите с Ричард, сега Флорентина неизменно печелеше. Всеки път даряваше спечелените от победата пари на местния републикански клуб в памет на Ричард. Партийният работник послушно ги вписваше като анонимно дарение — избирателите на Флорентина трудно биха разбрали причините й да подкрепя и двете страни.

Едуард не криеше чувствата си към нея и дори се престраши да й направи предложение. Флорентина целуна най-близкия си приятел по бузата и каза:

— Никога няма да се омъжа повторно. Но ако ме биеш поне веднъж на голф, може и да преразгледам решението си.

Едуард незабавно започна да взима уроци по голф, но Флорентина все така се оказваше прекалено добра за него.

Когато пресата се добра до новината, че сенатор Каин е избрана да изнесе ключовата реч на конференцията на демократите в Детройт, отново започнаха да я спрягат като евентуален кандидат-президент през 1992 година. Едуард страшно се ентусиазира от тези предположения, но тя му напомни, че освен нея пресата е споменавала и други четиридесет и трима кандидати през последната половин година. Както бе предсказал президентът, Пит Паркин направо посиня от ярост, когато чу, че вицепрезидентският пост ще бъде предложен на Флорентина, но накрая се успокои, след като разбра, че президентът няма намерение да го изхвърля. Това само убеди Флорентина, че вицепрезидентът ще се окаже най-големият й противник, ако реши да се кандидатира след четири години.

Президентът и Пит Паркин бяха отново номинирани след мудната партийна конференция — делегатите не заспиваха само благодарение на малцината „дисиденти“ и любими партийни синове. Флорентина с тъга си спомни много по-живите събрания, като например мелето на конференцията на републиканците от 1976 година, когато Нелсън Рокфелер бе изтръгнал телефонната жица в залата за събрания в Канзас Сити.

Речта й бе приета с овации, по-слаби единствено от овациите след речта на президента. На последния ден от конференцията се появиха плакати и партийни значки с думите „Каин за 1992“. „Само в Америка е възможно за една нощ да се появят десет хиляди предизборни значки“, помисли си Флорентина и занесе една вкъщи за малкия Ричард. Президентската й кампания бе започнала, без да си мръдне и малкия пръст.