— Искам по три свободни часа за следващите шест месеца — каза Флорентина.
— Няма проблем — отвърна Джанет. — Как ти се струва между два след полунощ и пет сутринта?
— За мен бива, но не съм сигурна, че някой би се съгласил да участва в комисията при такива условия — отвърна Флорентина и се усмихна. — Освен това ще ни трябват още сътрудници.
Джанет вече бе попълнила освободените преди време места: бе избрала нов говорител, нов автор на речи и още четирима юридически съветници измежду най-добрите наскоро дипломирали се студенти, които сега непрекъснато тропаха на вратата й.
— Да сме благодарни, че „Барон“ може да си позволи допълнителните разходи — добави Джанет.
Щом президентът направи изявлението си, Флорентина се залови за работа. Комисията й се състоеше от двадесет члена и помощен екип от още единадесет професионалисти. Тя я раздели така, че половината се състоеше от сътрудници, които никога не са били на социални помощи и дори не се бяха замисляли по въпроса, а другата половина — от такива, които понастоящем живееха от помощи или бяха безработни. Гладко обръснатият Дани, за пръв път от много години облечен в костюм, се присъедини към екипа като съветник на пълен щат. Тази оригинална идея съвсем изненада Вашингтон. За „съветниците от пейката в парка“ на сенатор Каин се пишеше статия след статия. Дани Еднокракия разказа истории, от които другата половина от комисията разбра колко дълбок е проблемът и колко много неправди трябва да се поправят, за да могат наистина нуждаещите се да получат заслужена компенсация.
Сред разпитаните от комисията бе Мат Просото, който в момента спеше на освободената от Дани пейка, както и „Чарли Уендън“ — изобретателен измамник от Левънуърт, който, пуснат на изпитателен срок, уреден от Флорентина, разказа как е успявал да издои по хиляда долара седмично от социалните грижи, преди да го спипат полицаите. Човекът имаше толкова много прякори, че вече не бе сигурен и за собственото си име; в един момент издържал седемнадесет съпруги, четиридесет и едно деца в нужда и деветнадесет родители в нужда, всички от които не съществуваха според националния компютър на службата. Флорентина си помисли, че преувеличава, докато човекът не им показа как да направиш така, че според компютъра президентът на Съединените щати се оказва безработен, с две зависими от него деца, и живее с възрастната си майка на Пенсилвания авеню 1600, Вашингтон, окръг Колумбия. Освен това Уендън потвърди нещо, от което винаги се беше страхувала — че той самият е дребна риба в сравнение с професионалните престъпни синдикати, които като нищо събираха по петдесет хиляди долара седмично чрез мними получатели на социални помощи.
По-късно откри, че истинското име на Дани Еднокракия също фигурира в компютъра и че някой друг е прибирал парите му през последните тринадесет години. Не отне много време да се разбере, че Мат Просото и неколцина от приятелите му от паркинг шестнадесет също са в списъка, макар че никога не бяха получавали и пукнат грош.
Флорентина продължи разследването и доказа, че над един милион души, категоризирани за социално подпомагане, не го получават, а в същото време парите потъват някъде другаде. Убеди се, че не е необходимо да се искат още средства от Конгреса, а само да се вземат мерки, с които да стане сигурно, че отпусканите над десет милиарда годишно стигат до получателите си. Мнозина от нуждаещите се от помощ бяха просто неграмотни и затова никога не се връщаха в държавните служби, след като оттам им връчваха за попълване безкрайните формуляри. Така имената им ставаха лесен източник на доходи дори за дребните измамници. Когато десет месеца по-късно Флорентина представи доклада си на президента, той незабавно предложи на Конгреса серия предпазни мерки и обяви, че ще изработи нова програма за реформи на социалното подпомагане преди изборите. Пресата беше поразена от начина, по който Флорентина вмъкна името и адреса на президента в компютъра за безработни; карикатуристи като Макнели и Питърс се надпреварваха да представят все по-забавни варианти на историята, а ФБР предприе серия арести в цялата страна във връзка с измами със социални помощи.
Пресата възхваляваше президента за инициативата му, а „Вашингтон Поуст“ писа, че сенатор Каин е показала на дело що е това „свеж подход“. Започнаха да се носят слухове, че на предстоящите избори Флорентина ще заеме мястото на Пит Паркин като вицепрезидент. Един понеделник снимката й се появи за първи път на корицата на „Нюзуик“, а отдолу бе изписано: „Първият вицепрезидент жена в Америка?“. Тя обаче бе достатъчно обигран политик, за да се подведе по медийните спекулации. Знаеше, че когато настъпи моментът, президентът ще предпочете Паркин, за да балансира везните и да си осигури Юга. Колкото и да се възхищаваше на Флорентина, президентът все пак искаше да изкара още четири години в Белия дом.
Читать дальше