Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Флорентина, остава година и половина до изборите, а ти правиш Свежия подход на пух и прах. Да не искаш републиканците да спечелят?

— Разбира се, че не, но с твоя Свеж подход за една година изразходваме за благосъстоянието на хората толкова, колкото харчим за отбраната за месец и половина. Даваш ли си сметка колко хора в страната не ядат свястно дори веднъж дневно?

— Да, Флорентина, знам…

— Знаеш ли колко хора спят всяка нощ по улиците на Америка? Не на Индия, не на Африка, не на Азия. Говоря за Америка. А колко хора са без работа от десет години? Не десет месеца, а десет години! Знаете ли, господин президент?

— Флорентина, всеки път, като ме наречеш господин президент и почнеш да ми говориш на „вие“, знам, че съм загазил. Какво очакваш да направя? Винаги си била от онези демократи, които защитават силната отбранителна програма.

— И продължавам да го правя, но в цяла Америка има милиони, които не биха дали и пукната пара, ако руснаците замаршируват по Пенсилвания авеню. И знаеш ли защо? Защото не вярват, че може да стане по-лошо.

— Чувам какви ги разправяш наляво и надясно, но да знаеш от мен — превърнала си се в ястреб с гълъбови пера. Добре, от всички тези изявления стават чудесни заглавия, но какво да направя аз по въпроса?

— Назначи президентска комисия да прегледа как се харчат парите за благосъстоянието. Трима от моя екип вече работят по въпроса и смятам в най-скоро време да изнеса някои от данните за злоупотреба, до които са се добрали. Обещавам ви, господин президент, че от цифрите ще ви се изправи косата.

— Забрави ли, че съм почти плешив? — Тя се разсмя. — Идеята за комисия ми допада — каза президентът и замълча. — Дори мога да лансирам концепцията на следващата пресконференция.

— Наистина, господин президент, защо не? И им кажи за човека, който спи на една пейка тринадесет години на малко повече от един хвърлей от Белия дом, докато ти се изтягаш в спалнята на Линкълн. Човек, който си е изгубил крака във Виетнам и дори не знае, че има право на шестдесет и три долара компенсация седмично от Службата за ветераните. А и да знаеше, нямаше да може да си ги вземе, защото неговият клон е в Тексас. А дори и в пристъп на вдъхновение оттам да решат да му пратят чек, докъде да го адресират? До пейката в парка до Капитолия?

— Дани Еднокракия — каза президентът.

— Значи знаеш за Дани?

— Че кой не знае? За две седмици получи повече обществено одобрение, отколкото аз за две години. А да ти кажа, и аз съм се сражавал за родината в Корея.

— И оттогава винаги си успявал да се грижиш за себе си.

— Флорентина, ако назнача президентска комисия по благосъстоянието, ще мога ли да разчитам на подкрепата ти?

— Определено, господин президент.

— А ще престанеш ли да атакуваш Тексас?

— Това стана неволно. Един от младшите ми помощници откри, че Дани е от Тексас. Обаче знаеш ли, че въпреки проблема с незаконните имигранти над двадесет процента от жителите на Тексас имат годишен доход под…

— Зная, Флорентина, зная, но май ти забравяш, че вицепрезидентът ми е от Хюстън и не го свърта на едно място, откакто Дани Еднокракия цъфна на първите страници.

— Горкият Пит — каза Флорентина. — Той ще е първият вицепрезидент, който ще има за какво друго да се притеснява освен за това откъде е следващото сервирано ястие.

— Не бъди толкова сурова към Пит, човекът си играе своята роля.

— Имаш предвид — опира пешкира, за да останеш в Белия дом.

— Флорентина, ти си наистина противна дама и те предупреждавам: следващия четвъртък смятам да открия пресконференцията си с думите, че ми е хрумнала страхотна идея.

— На теб ли ти е хрумнала страхотна идея?

— Да — каза президентът. — Трябва да има някаква компенсация за целия този огън и жупел, дето понасям. Повтарям: че ми е дошла страхотната идея за президентска комисия за „прахосването в благосъстоянието“ и… — президентът се поколеба за момент, — и че сенатор Каин се е съгласила да я оглави. А сега ще си затвориш ли устата за няколко дни?

— Да — каза Флорентина. — И ще се опитам да се отчета след една година, за да имаш време преди изборите да обясниш на избирателите дръзките си планове да разкараш отживелиците и да откриеш ерата на Свежия подход.

— Флорентина…

— Извинете, господин президент. Не успях да се сдържа.

Джанет не виждаше как Флорентина ще намери време да председателства толкова важна комисия. Работният й бележник вече бе пълен до такава степен, че единствено помощникът с най-ситния почерк бе в състояние да побере всичко на една страница.