Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Хирургът се поколеба.

— Единствените му думи бяха: „Кажете на Джеси, че я обичам“.

Вдовицата коленичи и започна да се моли.

Това бе второто погребение на човек от фамилията Каин за последните няколко месеца. Уилям стоеше между двете госпожи Каин в двора на „Св. Троица“, докато епископът им напомняше, че след смъртта има живот.

Флорентина остана сама в стаята си тази нощ. Вече не й се живееше. В хола лежеше пакет, на който пишеше: „Чупливо, «Сотби Парк», съдържа едно чело, Страдивариус“.

В понеделник Уилям изпрати майка си до Вашингтон. Вестниците по новинарските стендове на летището с огромни букви поместваха части от речта й. Флорентина дори не ги забеляза.

Уилям остана с нея в „Барон“ три дни, докато тя не го прати обратно при жена му. Часове стоеше сама в стаята, изпълнена с миналото на Ричард. Неговото чело, снимките, дори последната недовършена игра на табла.

Започна да се появява в Сената малко преди обяд. Джанет не можеше да я накара да отговори на пощата си с изключение на стотиците писма и телеграми, изразяващи съболезнования по повод смъртта на Ричард. Закъсняваше за заседанията на комисиите и забравяше срещи с хора, които бяха пропътували огромни разстояния, само за да се срещнат с нея. Веднъж дори пропусна председателството на едно заседание на Сената по въпросите на отбраната — сенаторите се редуваха, когато вицепрезидентът отсъстваше. Дори и най-заклетите й почитатели започнаха да се съмняват, че отново ще възвърне цялата си енергия и ентусиазъм в политиката.

Седмиците се превърнаха в месеци и Флорентина започна да губи най-добрите си помощници — страхуваха се, че тя вече няма амбицията за самата себе си, която те имаха за нея. Оплакванията от избирателите, слаби през първата половин година след смъртта на Ричард, сега се превърнаха в гневен ропот, но Флорентина продължаваше безцелно да пропилява ден след ден. Сенаторът Брукс открито я посъветва да се оттегли предсрочно за доброто на партията и продължи да повтаря мнението си из задимените политически клубове в Илинойс. Името й започна да изчезва от списъка на поканените в Белия дом и вече не можеха да я видят на коктейлите, организирани от госпожа Джон Шърман Купър, госпожа Лойд Дригър или госпожа Джордж Ренчард.

Уилям и Едуард редовно пътуваха до Вашингтон в опитите си да я накарат да спре да мисли за Ричард и да се върне към работата. Никой от двамата не успя.

Флорентина посрещна тиха Коледа в Червената къща в Бостън. Уилям и Джоана трудно свикваха с промяната, настъпила за толкова кратко време. Някога елегантната и остроумна дама бе станала апатична и мрачна. Бе една тъжна Коледа за всички, освен за десетмесечния Ричард, който се учеше да се изправя, като хващаше всичко, до което можеше да се добере. Когато Флорентина се върна във Вашингтон на Нова година, нещата не тръгнаха по-добре. Дори Едуард започна да се отчайва.

Джанет Браун изчака почти цяла година преди да й каже, че са й предложили работа като административен помощник в канцеларията на сенатор Харт.

— Трябва да приемеш, скъпа. Тук вече няма нищо за теб. Ще изкарам до края на мандата си и ще се оттегля.

Джанет също се мъчеше да я разубеди, но без никакъв ефект.

Флорентина прегледа пощата, едва обърна внимание на писмото от Белла, която я кореше, че не е отишла на сватбата на дъщеря й, и подписа няколко писма, като изобщо не си направи труда да ги прочете. Когато погледна часовника си, той показваше шест. На бюрото пред нея лежеше покана за малък прием от сенатора Прайър. Флорентина пусна богато украсената картичка в кошчето, взе броя на „Вашингтон Поуст“ и реши да се прибере пеша. Нито веднъж не се бе чувствала самотна, докато Ричард бе жив.

Излезе от сградата, пресече Делауеър авеню и мина през тревната площ на площад „Юниън Стейшън“. Скоро Вашингтон щеше да се окъпе в разноцветни светлини. Фонтанът изригна водната си струя, когато стигна до павираната алея. Тя стигна до стълбите, водещи надолу към Ню Джърси авеню, и реши да поседне за малко на близката пейка. Нямаше защо да бърза към къщи. Започна да си спомня физиономията на Ричард, когато Джейк Томас го поздрави като председател на управителния съвет на „Лестър“. Изглеждаше като пълен глупак с големия червен автобус под мишница. Спомените за подобни случки от съвместния им живот я довеждаха максимално близко до щастието, на което можеше да се надява за в бъдеще.

— Това е моята пейка.

Флорентина примигна и се огледа. Един мъж с мръсни джинси и разкопчана кафява риза с дупки на ръкавите седеше на другия край на пейката и я гледаше подозрително. Не се беше бръснал от няколко дни и Флорентина трудно можеше да отгатне възрастта му.