Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Ректор Хорнър, уважаеми гости, дами и господа! Днес ми се падна високата чест да ви представя една от най-изтъкнатите възпитанички на Радклиф — жената, която грабна въображението на американския народ. Дами и господа — сенатор Флорентина Каин.

Флорентина стана от мястото си. Трепереше цялата. Провери бележките си, докато мощните телевизионни прожектори се насочваха към нея и за миг я заслепиха така, че не виждаше нищо друго освен размазани лица. Молеше се Ричард да е сред тях.

— Ректор Бок, ректор Хорнър. В момента заставам пред вас по-притеснена, отколкото преди тридесет и три години, когато за първи път прекрачих прага на Радклиф и два дни не можех да намеря столовата, защото се страхувах да попитам някого. — Смехът донякъде я накара да се отпусне. — Сега виждам пред мен да седят мъже и жени, а доколкото си спомням от тогавашния правилник, мъжете можеха да влизат в спалните „само между три и пет часа следобед“ и „през цялото време и двата им крака следва да допират пода“. Ако това правило съществува и днес, съм длъжна да попитам как горките мъже успяват да спят.

Всички отново се разсмяха и Флорентина изчака, преди да продължи:

— Преди повече от тридесет години учих в този велик университет и той ми постави стандартите за всичко, което се опитвах да постигна в живота си. Стремежът към съвършенство винаги е бил от първостепенна важност за Харвард и с радост виждам, че в нашия променящ се свят стандартите, постигани днес, са дори по-високи от времето на моето поколение. Възрастните често казват, че днешната младеж не може да се сравнява с предците си. Спомням си надписа в гробницата на един фараон, който гласи: „Младите са мързеливи и гледат само себе си и затова светът, какъвто го познаваме, ще пропадне“.

Абсолвентите нададоха радостни викове, а родителите се разсмяха.

— Уинстън Чърчил навремето каза: „Когато бях на шестнайсет, бях сигурен, че родителите ми не знаят нищо. Като станах на двайсет и една, направо се изумих колко много са научили за пет години“. — Родителите заръкопляскаха, а студентите се усмихнаха. — Често Америка се възприема като огромна монолитна земя с могъща централизирана икономика. Тя не е нито едно от тези неща. Тя е всички двеста двадесет и пет милиона души, които правят нещо по-различно, по-сложно и по-вълнуващо от всеки друг народ на Земята, и аз завиждам на всички вас, които искате да играете роля в бъдещето на нашата страна, и съжалявам онези, които нямат подобни стремежи. Харвардският университет е прочут с традицията си в медицината, педагогиката, правото, религията и хуманитарните науки. Трябва да се смята за трагедия на съвремието фактът, че все повече млади хора не смятат политиката за почтено и достойно занимание. Ние сме длъжни да променим атмосферата в коридорите на властта, така че най-блестящите представители на нашата младеж да не пренебрегват мисълта за политическа кариера буквално без да се замислят.

— Никой от нас не се е съмнявал нито за миг в почтеността на Вашингтон, Адамс, Джеферсън или Линкълн — продължи тя. — Защо и днес да не можем да създадем едно ново поколение държавници, които отново да върнат в речника ни думи като дълг, гордост и чест, без те да предизвикват сарказъм и презрение? Този велик университет е изучил и Джон Кенеди, който при получаването на почетната грамота от Йейл каза: „Сега имам най-доброто и от двата свята — образование от Харвард и диплома от Йейл“.

Когато смехът утихна, Флорентина продължи:

— Аз, господин ректор, имам най-доброто на всички светове — образование от Радклиф и диплома от Радклиф.

Всички седемнадесет хиляди присъстващи станаха на крака и мина доста време, преди Флорентина да успее да продължи. Усмихна се при мисълта колко ли горд е Ричард — именно той бе предложил тези думи, докато тя репетираше в банята, а на нея не й се вярваше, че ще постигнат желания ефект.

— Като млади американци, гордейте се с миналите постижения на родината си, но и се стремете те да не остават само история. Отричайте старите митове, преодолявайте нови бариери, предизвиквайте бъдещето, за да могат в края на века всички да кажат, че постиженията ни се нареждат до тези на гърците, римляните и англичаните в стремежа да постигнем свобода и справедливост за всички хора на планетата. Нека няма непреодолими прегради и нека никоя цел не ви се струва недостижима, и когато шеметните водовъртежи на времето утихнат, да можете да кажете, подобно на Франклин Д. Рузвелт: „В човешката история има един загадъчен цикъл. Някои поколения получават много, от други се очаква много, но това поколение американци има среща със славата“.