Флорентина научи за смъртта на Боб Бюканан, когато запита защо знамето на сградата „Ръсел“ е наполовина спуснато. Погребението бе в сряда, когато трябваше да внесе една поправка към Законопроекта за общественото здравеопазване в Сената и да говори на един семинар по отбраната в Международния научен център „Удроу Уилсън“. Отмени единия ангажимент, отложи другия и отлетя за Нашвил, Тенеси.
Присъстваха и двамата щатски сенатори, както и седмината останали конгресмени. Флорентина стоеше мълчаливо до колегите си от Камарата. Докато чакаха да влязат в лютеранската черква, един от тях сподели, че Боб имал петима синове и една дъщеря. Най-младият — Джералд — бил убит във Виетнам. Флорентина благодари на Бога, че Ричард бе прекалено стар, а Уилям — прекалено малък, за да участват в тази безсмислена война.
Стивън, най-големият син, поведе семейство Бюканан в черквата. Висок и слаб, с честно лице, той буквално бе одрал кожата на Боб и когато Флорентина разговаря с него след службата, прояви същия южняшки чар и непосредственост, които я бяха привързали към баща му. Тя се зарадва, когато научи, че Стивън ще се кандидатира за мястото на баща си в предстоящите извънредни избори.
— Така поне ще има с кого да се карам.
— Той много ви се възхищаваше — каза Стивън.
Флорентина не очакваше да открие снимката си в сутрешните издания на всички по-големи вестници, които я описваха като галантна дама. Джанет постави върху изрезките и новия брой на „Ню Йорк Таймс“:
Конгресменът Бюканан не е добре известен на гражданите на Ню Йорк, но именно в знак на уважение към работата му в Конгреса сенатор Каин отлетя до Тенеси, за да присъства на погребението му. Подобен жест рядко може да се види у днешните политици и е още една причина сенатор Каин да бъде сред най-уважаваните представители и в двете камари.
Флорентина бързо се превръщаше в най-търсения политик във Вашингтон. Дори президентът призна, че програмата й не е много по-малко натоварена от неговата. Но сред купищата покани през тази година имаше една, която тя прие с особена гордост. От Харвард я канеха да участва в изборите за Съвета на настоятелите през пролетта и да говори на церемонията по връчването на дипломите през юни. Дори Ричард си отбеляза в бележника си да остави този ден свободен от ангажименти.
Тя погледна списъка на онези, които се бяха ползвали със същата чест преди нея — от Джордж Маршал, автора на плана за възстановяване на следвоенна Европа, до Александър Солженицин, описващ Запада като декадентски и лишен от духовни ценности.
Флорентина посвети много часове на подготовката на обръщението си, тъй като знаеше, че медиите традиционно я предават почти изцяло. Всеки ден репетираше отделни части от речта пред огледалото, в банята, дори по време на игрите на голф с Ричард. Написа целия текст сама, на ръка, но все пак прие многобройните поправки на Джанет, Ричард и Едуард.
В деня преди събитието й се обадиха от „Сотби“. Флорентина изслуша завеждащия отдела и се съгласи с предложението му. Когато се уговориха за максимално възможната цена, той й каза, че ще я уведоми за резултата веднага след търга. Моментът не можеше да бъде по-добре избран. Същата вечер тя отлетя за Бостън. На летище „Логан“ я чакаше ентусиазиран студент, който я откара до Кеймбридж и я остави пред факултетния клуб. Председателят Бок я посрещна във фоайето и я поздрави с избирането й в Съвета, след което я представи на останалите настоятели. Бяха тридесетина, сред тях двама Нобелови лауреати — един за литература и един за наука; двама министри от предишни кабинети, генерал от армията, съдия, петролен магнат и двама ректори. Флорентина се изуми, като видя колко любезни са всички — коренно противоположно на отношенията, царящи в Конгреса.
Стаята за гости, в която я настаниха, събуди спомените за студентските й години и тя излезе в коридора, за да се обади на Ричард. Той беше в Олбъни и се занимаваше с някакви данъчни проблеми, причинени от Джак Кемп, новия губернатор републиканец на щата Ню Йорк.
— Ще дойда за обяд — обещай Ричард. — Между другото, дори Дан Радър сметна за нужно да съобщи за предстоящата ти реч по новините на Си Би Ес. Гледай да се представиш добре, иначе ще предпочета да гледам „Янките“ на единадесети канал.
— Гледайте да дойдете навреме, господин Каин.
— Гледайте речта ви да бъде поне толкова добра, колкото на събранието на ветераните от Виетнам, сенаторе. Ще измина маса път, само за да ви чуя на живо.
Читать дальше