Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— В такъв случай трябва да е умряла — казал икономът.

Кейт Каин бе на седемдесет и девет, когато не успя да слезе на закуска, и семейството се събра да я изпрати в последния й път. Службата бе в църквата „Св. Троица“ на Копли скуеър и не се различаваше много от погребението на мис Тредголд. Присъстваха всички от фамилиите Каин и Кабът, както и двама други сенатори и един конгресмен. Почти всички, познавали Баба Каин, както и мнозина, които никога не я бяха срещали, заемаха местата зад Ричард и Флорентина.

Флорентина погледна към Уилям и Джоана. Джоана изглеждаше така, сякаш щеше да роди най-много след месец. На Флорентина й стана мъчно, че Кейт не бе доживяла да стане Прабаба Каин.

След погребението прекараха печален семеен уикенд в Червената къща на Бийкън Хил. Флорентина никога нямаше да забрави неуморните усилия на Кейт да сдобри съпруга си и сина си. Сега Ричард бе станал глава на фамилията Каин и Флорентина си даде сметка, че това само ще добави още повече отговорности към вече и без това непоносимия му товар от задължения. Знаеше също, че той няма да се оплаче никога, и се почувства виновна, че не може да направи нищо, за да облекчи живота му.

Като типичен представител на фамилията Каин, Кейт бе благоразумна и разсъдлива: по-голямата част от имуществото й бе оставена на Ричард и сестрите му Луси и Вирджиния, но и Уилям и Анабел в никакъв случай не бяха забравени. Уилям щеше да получи два милиона долара на тридесетия си рожден ден. Анабел пък щеше да получава лихвите от други два милиона, докато не навърши четиридесет и пет или не роди две законни деца. Почти нищо не можеше да убегне на Баба Каин.

Във Вашингтон битката за междинните избори вече бе започнала и Флорентина бе доволна, че има на разположение цели шест години преди отново да застане пред избирателите. Това й даваше възможност да свърши малко истинска работа, без да прекъсва през година, за да участва в партийните боричкания. Въпреки това толкова много колеги я канеха да говори в тяхна подкрепа в щатите им, че сякаш изкара цяла предизборна кампания. Възможно най-учтиво отклони единствено поканата в Тенеси — обясни, че не би могла да говори срещу Боб Бюканан, който се опитваше да бъде преизбран за последен път.

Малката бяла картичка, която Луиз й връчваше всяка)вечер, бе винаги пълна с ангажименти от изгрев до залез-слънце:

7:45 — закуска с гостуващия в САЩ еди-кой си министър на отбраната;

9:00 — среща на екипа;

9:30 — заседание на подкомисията по отбраната;

11:30 — интервю за „Чикаго Трибюн“;

12:30 — обяд с шестима сенатори, обсъждане на бюджета за отбраната;

2:30 — снимка на стълбите пред Капитолия със земеделци от Илинойс;

3:15 — среща с екипа по Законопроекта за дребния бизнес;

5:30 — прием на Асоциацията на предприемачите;

7:00 — коктейл във френското посолство;

8:00 — вечеря с Доналд Греъм от „Вашингтон Поуст“;

11 — обади се на Ричард в денвърския „Барон“.

Като сенатор Флорентина успя да намали пътуванията си до Илинойс до едно през седмица. Всеки втори петък вземаше полета до Провидънс, където се срещаше с Ричард.

Свободните уикенди прекарваха в Кейп Код, който стана техен дом — след смъртта на Кейт Ричард даде Червената къща на Уилям и Джоана.

В събота сутрин обикновено безделничеха над вестници и списания. Понякога Ричард свиреше на чело, а Флорентина довършваше работата, която си бе взела от Вашингтон. Следобед, ако времето беше хубаво, играеха голф, а вечерта — табла. Флорентина винаги влизаше с неколкостотин долара. Ричард отбеляза, че ще ги дари на Републиканската партия, стига тя да реши някога да си изплати дълговете. Флорентина винаги поставяше под въпрос уместността от даване на пари на републиканците от Масачузетс, но Ричард посочваше, че освен тях подкрепя и републиканския губернатор и сенатора на Ню Йорк.

Като истински патриот, Джоана роди син на рождения ден на Вашингтон. Кръстиха го Ричард. Изведнъж Флорентина се оказа баба.

Списание „Пийпъл“ престана да я описва като най-елегантната дама във Вашингтон и започна да я нарича най-добре изглеждащата баба в Америка. Това предизвика буря от протести и редакцията бе залята със стотици писма с фотографии на други прекрасни баби. Което обаче направи Флорентина само още по-популярна.

Слуховете, че ще бъде силен претендент за вицепрезидентския пост през 1988 година, тръгнаха през юли, когато Асоциацията на дребния бизнес в Илинойс я провъзгласи за жена на годината. Всеки път, когато я питаха във връзка с това, тя напомняше, че е в Сената от по-малко от година и че основният й приоритет е да представлява своя щат в Конгреса. Въпреки това не можеше да не забележи, че често я канят в Белия дом и още по-често — на заседания с президента. Това бе първият път, когато да си единствената жена в спечелилата мнозинство партия се оказа преимущество.