Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Как така съм успяла да се влюбя във вас, господин Каин?

— Ако не ме лъже паметта, тогава имаше почин „Приемете имигрант за една година“ и жителите на Бостън просто проявяваха обичайната си обществена съвест.

— Но защо това продължи и след края на годината?

— Реших, че е мой дълг да прекарам остатъка от живота си с вас.

— Добро решение, господин Каин.

— Иска ми се сега да съм с теб, Джеси.

— Не бихте си и помислили, ако можехте да видите стаята ми. Има само едно единично легло, така че щеше да се наложи да прекарате нощта на пода. Елате утре навреме, защото искам да чуете речта.

— Добре. Но трябва да отбележа, че ще ви е нужно доста време, за да ме направите демократ.

— Ще се пробвам утре. Лека нощ, господин Каин.

На сутринта го събуди телефонът. Той предположи, че е Флорентина с поредния си сенаторски коментар, но се оказа, че се обаждат от „Ню Йорк Еър“. Този ден от Олбъни нямало да има полети, тъй като еднодневната стачка на работниците по поддръжката блокирала всички въздушни линии.

— По дяволите! — изруга Ричард и скочи под студения душ, което доведе до ново попълнение в речника му.

Докато се бършеше и обличаше, се опитваше да звънне на рецепцията. Телефонът падна и трябваше да започне всичко отначало.

— Искам долу да ме чака кола — каза той, отново изпусна телефона и най-накрая успя да се облече.

Звънна в Харвард, но там нямаха представа къде се намира сенатор Каин в момента. Той остави съобщение за случилото се, затича надолу, отказа се от закуската и грабна ключовете на очакващия го „Форд Екзекютив“. Попадна в задръстването в пиковия час и му трябваше половин час, за да излезе на шосе 90. Погледна часовника си — трябваше да кара с постоянна скорост сто километра в час, за да стигне в Кеймбридж навреме за речта. Знаеше колко много означава тя за Флорентина и бе твърдо решен да пристигне преди два часа.

Последните няколко дни бяха същински кошмар, така че беше спестил на Флорентина историята с кражбата в Кливланд, превземането на хотела в Кейптаун, данъчните проблеми с имуществото на майка си — и всичко това в момент, когато цената на златото се сриваше заради гражданската война в Южна Африка. Опита се да изхвърли всички тези проблеми от ума си. Флорентина винаги познаваше кога е уморен или нервен и Ричард не искаше да я кара да се безпокои за неща, които рано или късно щяха да се оправят. Отвори прозореца, за да пусне малко свеж въздух.

През остатъка от уикенда нямаше да прави нищо друго освен да спи и да свири на чело. Това щеше да е първата му почивка от повече от месец. Децата ги нямаше — Уилям бе със семейството си в Бостън, а Анабел — в Мексико, така че нищо не пречеше да си помисли и малко по-сериозно за игра на голф и през двата дни. Само да не беше така уморен…

— По дяволите — изруга на глас. Беше забравил розите — смяташе да й ги прати от летището, както обикновено.

Флорентина получи две съобщения малко преди обяд. Човекът от „Сотби“ се обади да й каже, че е спечелила търга, а портиерът й предаде новините от Ричард. Първото съобщение я зарадва, а второто я разочарова, но въпреки това тя се усмихна при мисълта, че Ричард ще се разтревожи за розите. Благодарение на „Сотби“, тя имаше за него нещо, което бе желал през целия си живот.

Цялата сутрин бе присъствала на официалната част по дипломирането. Трите основни телевизионни мрежи разполагаха камерите си на поляната за следобедната церемония и това я караше да се чувства още по-напрегната. Надяваше се никой да не е забелязал, че по време на обяда не хапна почти нищо.

В два без четвърт настоятелите тръгнаха към двора, където вече се събираха възпитаниците на университета. Тя си помисли за собствения си курс… Белла… Уенди… Скот… Едуард… А сега се връщаше тук като сенатор Каин — точно както бе предсказал Едуард. Зае мястото си на подиума до ректора Хорнър и погледна към картичката на стола до себе си. „Господин Ричард Каин, съпруг на сенатор Каин“. Усмихна се при мисълта колко ще се ядоса Ричард и надраска на гърба й: „Къде се бавиш?“. Трябваше да запомни да остави картичката над камината. Знаеше, че ако пристигне след началото на церемонията, Ричард ще си намери място на поляната. Обявяването на резултатите от изборите, на почетните степени и на получените от университета дарения бе последвано от обръщение на ректора Бок. Флорентина седеше и слушаше как я представя. Погледът й пробяга през редовете пред нея, но Ричард не се виждаше никакъв.