Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Навремето Томас Джеферсън отбелязал: „Върнах се по-рано, отколкото очаквах“. С радост приемам вашата номинация за Сената на Съединените щати.

Не й позволиха да каже нищо повече — всички се скупчиха около нея. Малко след дванадесет и половина успя да допълзи до стаята си в чикагския „Барон“. Незабавно набра 212, съвсем забравила, че в Ню Йорк е един и половина.

— Кой е? — чу се сънен глас.

— Марк Антоний.

— Кой?

— Идвам да погреба Бети, не да я величая.

— Джеси, да не си полудяла?

— Не, но съм избрана за кандидат на демократите за сенатските избори — каза Флорентина и му обясни как е станало всичко.

— Джордж Оруел е предрекъл, че горе-долу по наше време ще се случат хиляди ужасни неща, но никъде не е споменавал, че ще ме събудиш посред нощ само за да ми кажеш, че ще ставаш сенатор.

— Помислих, че би искал да научиш първи.

— По-добре се обади на Едуард.

— Мислиш ли, че е разумно? Вече ми напомни, че в Ню Йорк е един и половина.

— Зная колко е часът, но защо да съм единственият, когото събуждаш само за да му кажеш сгрешен цитат от „Юлий Цезар“?

Сенаторът Роджърс удържа на думата си и през цялата кампания подкрепяше Флорентина. За първи път от години тя бе свободна от ангажиментите във Вашингтон и можеше да посвети цялата си енергия на изборите. Този път нямаше неочаквани гръмотевици и метеорити, макар че хладната подкрепа на Ралф Брукс в едни случаи и завоалираната похвала към опонента й републиканец в други не допринесоха особено за каузата й.

Основният интерес на всички през годината бе към президентската кампания. Най-голямата изненада бе изборът на кандидата за президент от страна на демократите — човек, който се появи буквално от нищото и победи на предварителните избори Уолтър Мондейл и Едуард Кенеди благодарение на програмата си, кръстена „Свеж подход“. Кандидатът посети Илинойс шест пъти, като неизменно се срещаше с Флорентина.

В деня на изборите вестниците в Чикаго продължаваха да твърдят, че разликата между кандидатите е прекалено малка, за да може да се предвиди кой ще е бъдещият сенатор. Социолозите сгрешиха, а приказливият шофьор на такси се оказа прав — в осем и половина централно време кандидатът на републиканците призна категоричната победа на Флорентина. По-късно социолозите се опитаха да обяснят грешките си с предположението, че много мъже не биха си признали, че са гласували за жена. Но в края на краищата това нямаше значение. Телеграмата на новия кандидат-президент казваше всичко:

ДОБРЕ ДОШЛА ОТНОВО ВЪВ ВАШИНГТОН, СЕНАТОР КАИН

1985 бе година на погребения, от което Флорентина почувства всичките си петдесет и една години до мозъка на костите си.

Когато се върна във Вашингтон, откри, че са й определили канцелария в сградата „Ръсел“, само на шестстотин метра от стария й кабинет в „Лонгуърт“. За няколкото дни докато се нанасяше, най-редовно вкарваше колата си в гаража на „Лонгуърт“ вместо на паркинга в двора на „Ръсел“. Не можеше да свикне и с обръщението „сенаторе“, особено когато го правеше Ричард — а той успяваше да изрече титлата по такъв начин, че звучеше направо като оскърбление.

— Можеш да си мислиш, че статусът ти се е вдигнал, но въпреки това не ти дават повишение на заплатата. С нетърпение чакам да станеш президент — добави той. — Така поне ще получаваш колкото вицепрезидентите на банката.

Наистина, заплатата на Флорентина не се вдигна, но за сметка на това разходите й станаха по-големи, тъй като отново се заобиколи с екип, на който можеха да завидят мнозина сенатори. Тя бе първата, която осъзнаваше предимствата на солидната финансова база извън света на политиката. Повечето хора от стария й екип се върнаха и бяха допълнени с нови, които не се съмняваха в бъдещето на Флорентина. Канцеларията й се помещаваше в апартамент 440. Останалите помещения се заемаха от четиринадесет помощници начело с безстрашната Джанет Браун — Флорентина отдавна бе решила, че тази жена буквално се е омъжила за работата си. Освен това имаше и четири канцеларии из Илинойс, във всяка от които работеха по трима души.

Новият й кабинет гледаше към двора — към фонтана и застлания с плочи район за паркиране. Зелените площи бяха предпочитано място за обяд за служителите през топлите сезони и за много катерички през зимата.

Флорентина каза на Ричард, че очаква да харчи от собствения си джоб над двеста хиляди долара годишно повече от отпусканата сума, която варираше от сенатор на сенатор в зависимост от големината на щата и броя на населението му. Ричард се усмихна и мислено си отбеляза да дари същата сума и на Републиканската партия.