Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Все пак не забравяй, че откакто децата им тръгнаха по своите пътища преди три години, тя е член на Градския съвет на Чикаго. Може би това е разбудило апетита й за нещо по-голямо.

— Мислиш ли, че го е решила достатъчно сериозно?

— Не зная. Но след няколко обаждания ще изясня всичко.

Флорентина го изясни преди Едуард. Обади й се един неин бивш сътрудник от Чикаго и й каза, че партийната машина на окръг Кук говори за госпожа Роджърс така, сякаш тя вече се е кандидатирала.

Малко по-късно същия ден се обади Едуард. Щатският комитет провеждал събрание, на което обсъждал издигането на кандидатурата на Бети Роджърс, макар че според допитванията над осемдесет процента от регистрираните демократи поддържали Флорентина като наследник на Дейвид Роджърс.

— Не й помага дори това, че сенаторът Брукс я подкрепя открито — добави Едуард.

— Хм — каза Флорентина. — Какъв ли ще е следващият им ход?

— Не мисля, че за момента могат да направят нещо. Зная, че имаш много поддръжници в комитета, и всичко до голяма степен зависи от баланса, така че може би е най-добре да не се намесваш пряко. Просто продължавай да работиш в Чикаго и изглеждай така, сякаш стоиш над всичко това.

— Но ако я номинират?

— Тогава ще трябва да се явиш като независим кандидат и да я победиш.

— Едуард, както ми каза самият ти преди няколко месеца, почти невъзможно е да победиш партийната машина.

— Но Труман го направи.

Няколко минути след края на събранието Флорентина чу, че комитетът е гласувал с 6 срещу 5 гласа Бети Роджърс да бъде обявена за официален кандидат на партията на предизборното партийно съвещание, което щеше да се проведе същия месец. Дейвид Роджърс и Ралф Брукс бяха гласували срещу Флорентина.

Тя не можеше да повярва, че шестима души са в състояние да вземат толкова важно решение. През следващата седмица проведе два неприятни разговора — единия с Роджърс, а другия — с Брукс. И двамата я призоваваха да постави партийното единство над личните амбиции.

— Точно лицемерието, което можеш да очакваш от демократ — коментира Ричард.

Много от поддръжниците й я умоляваха да не се предава, но тя не бе убедена — особено след като председателят й се обади и я помоли в името на партийното единство да обяви официално, че няма да се кандидатира. В края на краищата, посочи той, Бети по всяка вероятност щяла да се задържи в Сената само един шестгодишен мандат.

„Което ще е повече от достатъчно за Ралф Брукс“, помисли си Флорентина.

През следващите няколко дни чу много съвети, а по време на едно пътуване до Вашингтон Боб Бюканан я посъветва да прочете по-внимателно „Юлий Цезар“.

— Цялата пиеса ли? — попита Флорентина.

— Не, скъпа, на твое място бих се съсредоточил най-вече върху Марк Антоний.

Флорентина се обади на председателя на Демократическата партия и му каза, че иска да присъства на събранието и да заяви, че няма да се кандидатира, но че не желае да подкрепи Бети Роджърс.

Председателят прие с готовност предложения компромис.

Срещата се проведе след десет дни в Щатския централен комитет на Демократическата партия в хотел „Бисмарк“ на Рандълф стрийт. Когато Флорентина влезе, залата вече бе пълна. Посрещнаха я със силни аплодисменти, от които се усещаше, че събранието може и да не протече така гладко, както се надяваха организаторите.

Флорентина зае определеното й място в края на втория ред от местата на подиума. Председателят се настани в средата на първия ред зад дългата маса. От двете му страни бяха седнали сенаторите Роджърс и Брукс. Освен тях на предната редица седяха секретарят и касиерът. При появяването на Флорентина председателят й кимна любезно. Останалите членове на комисията заеха местата на втория ред.

— Ще е лудост да се откажете от борбата — прошепна й един от тях.

В осем часа председателят покани Дейвид Роджърс да направи обръщение. Сенаторът открай време бе уважаван като всеотдаен служител на избирателите си, но дори и най-близките му помощници не биха го определили като особено добър оратор. Той започна с благодарности към всички, които го бяха подкрепяли досега, и изрази надеждата, че за в бъдеще ще прехвърлят своята лоялност към съпругата му. Заговори несвързано за работата си като сенатор през последните двадесет и четири години. Когато си седна, последвалите аплодисменти можеха да се определят в най-добрия случай като учтиви.

След това думата взе председателят, който очерта причините, които са го накарали да предложи Бети Роджърс за кандидат.