В началото на януари Флорентина се върна във Вашингтон, за да освободи канцеларията си. Колеги я спираха и приказваха с нея, сякаш никога не бе напускала Камарата. Джанет я очакваше с цял куп писма, повечето от които изразяваха съжалението на хората, че няма да се върне в Конгреса, но се надяваха да я видят в Сената след две години.
Флорентина отговори на всяко писмо, но въпреки това се питаше какво ли ще се случи през 1984 година и дали с политическата й кариера не е свършено.
Напусна Капитолия и се върна в Ню Йорк, но непрекъснато имаше чувството, че се пречка на някого. Хотелска верига „Барон“ и банка „Лестър“ се управляваха изцяло от Ричард и Едуард. Веригата се бе променила доста, след като Ричард бе направил нововъведенията, препоръчани от „Маккинси и компания“. Непрекъснато се изненадваше от новите ресторанти „Баронът на телешкото“ на първия етаж на всеки хотел и така и не свикна с компютърните банки до фризьорския салон във фоайето. А когато отиде да види Джани и да провери как вървят магазините, той просто реши, че е дошла за нова рокля.
През тези първи месеци извън Вашингтон изобщо не я свърташе на едно място. Пътува два пъти до Полша и изпита отчаяние и безнадеждност, докато гледаше сънародниците си и царящата навсякъде разруха. Питаше се коя ли ще е следващата жертва на руснаците. Използва пътуванията, за да се срещне с европейски лидери, които споделяха с нея страха си, че Америка се изолира все повече и повече с всеки следващ президент.
Когато се завърна, пред нея отново се изправи въпросът дали да се кандидатира за Сената. Джанет, която бе останала в екипа й, започна да обсъжда с Едуард Уинчестър предизборната тактика. Тя предвиждаше чести пътувания до Чикаго и Флорентина приемаше всички възможни покани да държи речи. Изпита облекчение, когато сенаторът Роджърс й се обади по време на великденската ваканция. Каза й, че се надява догодина тя да се кандидатира за мястото му, и добави, че може да разчита на подкрепата му.
Чикагските вестници следяха отблизо Ралф Брукс, който очевидно вече си създаваше име в Сената. По някакъв начин бе успял да се добере до място в престижната Комисия по външните работи, както и до Комисията по земеделието, която бе много важна за фермерите на Илинойс. Освен това бе единственият сенатор новак, участващ в работната група на Демократическата партия за регулаторната реформа.
Сватбата на Уилям и Джоана бе един от най-щастливите дни в живота на Флорентина. Двадесет и две годишният й син, облечен във фрак и застанал до младоженката, събуди спомените й за баща му в Сан Франциско. Сребърната гривна висеше свободно на лявата му китка и Флорентина се усмихна, като видя малкия белег на дясната му ръка. Макар че изглеждаше срамежлива и стеснителна, Джоана вече бе успяла да отърве бъдещия си съпруг от някои от най-ексцентричните му навици, сред които крещящите вратовръзки и брадата тип Фидел Кастро, която бе носил с такава гордост, преди да се запознаят. Баба Каин, както всички се обръщаха към Кейт, приличаше все повече и повече на бледосин боен кораб на пълна пара — сновеше сред гостите, целуваше някои или оставяше други (малцината, останали по-възрастни от нея) да я целунат. На седемдесет и пет години тя бе все още елегантна, без ни най-малък признак за старческо грохване. Тя бе и единствената от цялата фамилия, която можеше да увещае Анабел за нещо и на всичкото отгоре да го получи.
След забележителното празненство, уредено от родителите на Джоана в дома им на Бийкън Хил (включващо и цели четири часа танци), двамата младоженци заминаха за медения си месец в Европа, а Ричард и Флорентина се върнаха в Ню Йорк. Времето, когато трябваше да обяви кандидатурата си за Сената, наближаваше и Флорентина реши да потърси съвет от готвещия се да се оттегли колега.
Обади се на Дейвид Роджърс в канцеларията му. Сенаторът отсъстваше, затова Флорентина остави съобщение. Той не отговори на обаждането й няколко дни и най-накрая секретарката му звънна да обясни, че графикът му е изключително натоварен. На Флорентина това й се видя странно, тъй като определено не бе в стила на Дейвид Роджърс. Надяваше се, че само си въобразява това ненадейно отбягване, но накрая реши да сподели опасенията си с Едуард.
— Носи се слух, че иска да постави на своето място жена си — каза той.
— Бети Роджърс? Но тя винаги е твърдяла, че не би могла да понесе публичния живот. Просто не вярвам, че иска да продължи след оттеглянето на Дейвид.
Читать дальше