Джефри Арчър - Блудната дъщеря

От миналия си опит Флорентина очакваше в някой момент от кампанията да удари гръмотевица, но не си бе представяла, че след нея ще се стовари и същински метеорит. През последната година Чикаго бе разтърсен от серия брутални убийства, извършени от човек, когото пресата нарече „Чикагския главорез“. След като прерязваше гърлото на жертвата си, убиецът оставяше подписа си — изрязано сърце върху челото — за да няма съмнение кой е извършителят. На все повече и повече срещи на двамата кандидати се повдигаше въпросът за реда и спокойствието. Улиците почти опустяваха през нощта — хората се страхуваха от убиеца, с когото полицията бе безсилна да се справи. За облекчение на Флорентина, той бе хванат една вечер в кампуса на Северозападния университет точно в момента, когато нападаше една от студентките.

На следващата сутрин Флорентина направи изявление, в което похвали чикагската полиция и отправи лично послание до служителя, който бе извършил ареста. Смяташе, че с това въпросът е приключен, докато не прочете новините във вестника. Ралф Брукс бе обявил, че лично ще води делото срещу Чикагския главорез, дори това да му струва сенаторското място. Ходът му бе блестящ, дори Флорентина изпита възхищение. Вестниците в цялата страна публикуваха снимки на красивия щатски прокурор наред с образа на ужасния убиец.

Процесът започна пет седмици преди предварителните избори и делото бе очевидно ускорено заради влиянието на щатския прокурор. Това означаваше, че Ралф Брукс се появяваше всяка сутрин на първа страница и настояваше за смъртна присъда, за да могат жителите на Чикаго отново да ходят спокойно по улиците. Флорентина правеше изявление след изявление във връзка с енергийната криза, регулирането на шума от летището, субсидирането на зърнопроизводителите и дори за придвижването на руски войски към полската граница след обявяването на военно положение и затварянето на лидерите на „Солидарност“. Но нито едно от усилията й не бе в състояние да измести щатския прокурор от центъра на вниманието. На една среща с редакторския съвет на „Чикаго Трибюн“ тя полушеговито се оплака на главния редактор, който се извини, но посочи, че все пак именно Ралф Брукс продава вестника. Флорентина се оттегли в канцеларията си във Вашингтон. Чувстваше се безсилна и знаеше, че няма ефективен начин да се опълчи срещу опонента си.

С надеждата, че откритият сблъсък може да й даде възможност да промени наклона на везните, Флорентина предизвика Ралф Брукс на публичен дебат. Но щатският прокурор информира медиите, че не може да приеме подобно предизвикателство в момент, когато на плещите са му легнали толкова сериозни обществени отговорности. „Ако това мое решение доведе до загубата на шанса да представлявам порядъчните хора на Илинойс в Сената, така да бъде“ — повтаряше отново и отново той. На Флорентина й оставаше само да гледа как й се изплъзват поредните проценти.

Планираше да прекара последните две седмици в обиколка на щата, когато удари метеоритът.

Ричард звънна във вторник след края на процеса. Съквартирантката на Анабел се обадила и съобщила, че дъщеря им не се е върнала в Радклиф в неделя вечерта и че не била чувала нищо за нея. Флорентина незабавно отлетя за Ню Йорк. Ричард уведоми полицията и нае частен детектив да намери дъщеря му. Полицията ги увери, че ще направи всичко възможно, и той върна съпругата си в Чикаго.

Флорентина ходеше като замаяна и се обаждаше на Ричард на всеки час, но новини нямаше. До изборите оставаше само седмица, а проучванията показваха, че води пред Брукс едва с 51 срещу 49 процента. Едуард се опита да я накара да се съсредоточи върху кампанията, но в ушите й непрекъснато звучаха думите на Боб Бюканан: „Това място може да бъде само лош заместител на истинското семейство“. Започна да се пита дали… След един отвратителен уикенд, през който чувстваше, че е изгубила повече гласове, отколкото е спечелила, Ричард се обади развълнуван и й каза, че са намерили Анабел. През цялото време била в Ню Йорк.

— Слава богу — облекчено въздъхна Флорентина и от очите й бликнаха сълзи на радост. — Добре ли е?

— Добре е. В момента е в болница „Синай“.

— Какво е станало?!

— Направила е аборт.

Още същата сутрин Флорентина отлетя за Ню Йорк, за да бъде с дъщеря си. По време на полета позна един съпартиец — седеше няколко реда зад нея. В усмивката му имаше нещо особено. Когато пристигна в болницата, откри, че Анабел дори не е разбрала, че е била обявена за издирване. Едуард я умоляваше да се върне в Чикаго, тъй като медиите непрекъснато се интересуваха къде е. Макар че успяха да предпазят личния живот на Анабел от вестникарското любопитство, журналистите станаха подозрителни и започнаха да се интересуват защо Флорентина е ходила до Ню Йорк, вместо да остане в Илинойс. За първи път тя игнорира съвета на Едуард.