Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Моята преценка е шейсет към четирийсет в твоя полза, но вече ми е трудно да давам прогнози, тъй като не съм в комитета. Не забравяй, че до предварителните избори има повече от година. Не е нужно да се втурваш с рогата напред, особено сега, след като Брукс предприе първия ход. Можеш да изчакаш удобен момент.

— Защо мислиш, че подрани толкова много с кандидатурата си?

— Сигурно се опитва да те изплаши. Може би смята, че ще те задържи до 1984 година.

— Идеята не е лоша.

— Не, не съм съгласен. Не забравяй какво стана с Джон Кълвър в Айова. Реши да изчака по-удобен момент, когато опозицията е отслабнала, и първият му помощник се кандидатира вместо него и спечели мястото.

— Ще си помисля и ще ти кажа.

Всъщност през следващите няколко седмици Флорентина почти не мислеше за друго — знаеше, че ако успее да победи Брукс, с него ще е свършено веднъж завинаги. Не се съмняваше, че амбициите му все още насочени към едно място, намиращо се на около шестнадесет пресечки от Сената. По съвет на Джанет тя започна да приема всяка по-важна покана да държи реч в щата и загърби почти всички други работи.

— Така ще имаш възможност да разбереш каква е хавата — каза Джанет.

— Продължавай да се заяждаш, Джанет.

— Няма проблем. Нали затова ми плащаш.

Почти половин година Флорентина летеше до Чикаго по два пъти седмично и броят на гласуванията й в Конгреса се срина и сега едва надвишаваха шестдесет процента. Ралф Брукс имаше предимството да не живее във Вашингтон по четири дни седмично, нито пък работата му в съда се измерваше с проценти. На всичкото отгоре кметът на Чикаго Джейн Бърн едва бе преполовила мандата си. Имаше хора, които смятаха, че една жена от Илинойс в политиката е повече от достатъчна. Все пак, след като обиколи по-голямата част от щата, Флорентина се увери, че Едуард е прав — шансът й да победи Ралф Брукс наистина възлизаше на 60 към 40. Всъщност тя вярваше, че победата над Брукс ще е по-трудна от избирането й в Сената, тъй като по традиция междинните избори бяха винаги против обитателя на Белия дом.

Един ден от работния си календар посвети изцяло на срещата на ветераните от Виетнам. Те бяха избрали да проведат празненството си в Чикаго и бяха поканили сенатора от Тексас Джон Тауър и Флорентина да произнесат главните речи. Щатската преса побърза да посочи уважението, с което външните хора се отнасяха към любимката на Илинойс. По-нататък вестниците съобщаваха, че фактът, че ветераните са я събрали с председателя на сенатската комисия по отбраната, е сам по себе си изключително високо признание.

В Камарата Флорентина работеше на пълна пара. Успя успешно да прокара поправката „Добрия самарянин“ към Закона за опазване на околната среда, която правеше по-гъвкаво отпускането на средства за компаниите, които наистина правеха опити да намалят замърсяванията. Дори Боб Бюканан подкрепи „Добрия самарянин“.

Докато стояха облегнати на перилата и чакаха да чуят имената си за гласуването на последната точка от поправката, той сподели, че очаквал от нея да се кандидатира за Сената.

— Казваш го само защото искаш да се разкарам оттук.

Той се засмя.

— Признавам, това е сериозен довод. Но не мисля, че е редно да оставаш повече тук, щом ти е писано да живееш в Белия дом.

Флорентина го изгледа поразена. Той дори не се обърна към нея — погледът му продължи да се рее из претъпканата зала.

— Не се съмнявам, че ще стигнеш дотам. Но благодаря на Бог, че няма да съм жив да видя с очите си встъпването ти в длъжност — продължи той, преди да пусне гласа си за поправката на Флорентина.

Всеки път, когато отиваше в Чикаго, Флорентина избягваше въпроса за кандидатурата си за Сената, макар че очевидно всички си го задаваха. Едуард посочи, че сегашната й кандидатура може да се окаже последната й възможност за следващите двадесет години — Ралф Брукс бе само на четиридесет и четири и влезеше ли в Сената, изместването му оттам ставаше на практика невъзможно.

Флорентина и Ричард прекараха уикенда в Кейп Код. В събота вечерта към тях се присъедини и Едуард.

До късно през нощта тримата обсъждаха всяка алтернатива за Флорентина, както и последиците за хотелската верига, ако Едуард се заемеше с предизборната й кампания. Когато най-накрая си легнаха, не бяха стигнали до никакво решение.

Международната зала на хотел „Конрад Хилтън“ бе препълнена от две хиляди души. Единствените жени наоколо бяха сервитьорките. Ричард дойде заедно с Флорентина в Чикаго и сега седеше до сенатора Тауър. Когато стана да произнесе речта си, Флорентина трепереше. Започна, като увери ветераните, че винаги ще бъде за една силна Америка, продължи с гордостта, която бе изпитала от награждаването на баща й с Бронзова звезда от президента Труман, както и за още по-голямата гордост от тях, че са служили на Америка в нейната първа непопулярна война. Ветераните започнаха да подсвирват и да тропат по масите в знак на одобрение. Тя им напомни за причастността си към ракетната система М-Х и твърдата си позиция, че американците трябва да живеят, без да се страхуват от никого, в това число и от Съветите.