Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Флорентина продължи ежедневната си работа в Камарата на представителите и избягваше да се свързва с който и да било лагер, макар че беше ухажвана от двамата организатори на кампаниите и получаваше по-често от обичайното покани за Белия дом. Въпреки това не зае ясно становище, тъй като не бе убедена, че който и да е от кандидатите е готов да поведе партията към изборната победа през 1980 година.

Докато останалите представители се грижеха за предизборните си кампании, Флорентина упражни натиск върху президента да предприеме по-твърда линия в отношенията със страните от Варшавския договор и да настоява за по-твърд курс на НАТО; опитите й обаче сякаш оставаха напразни. Когато Джими Картър заяви пред сащисаната публика, че е изненадан, че руснаците могат да отстъпят от думите си, Флорентина в пристъп на отчаяние сподели с Джанет, че всеки поляк в Чикаго би могъл да го убеди в това.

Окончателният й разрив с президента настъпи, когато така наречените студенти нахлуха в американското посолство в Техеран на 4 ноември 1979 г. и задържаха петдесет и трима американски граждани като заложници. Президентът не направи нищо освен да произнася речи тип „родени отново“ и да казва, че ръцете му са вързани. Флорентина бомбардираше Белия дом с всички възможни средства и настояваше президентът да защити Америка. Когато той най-накрая разреши спасителната операция, тя се провали и доведе до още по-голям срив на репутацията на Съединените щати пред останалия свят.

По време на обсъждането на отбраната в Камарата малко след тази позорна случка, Флорентина се отклони от записките си и импровизира:

— Как е възможно страна, притежаваща енергичността, гения и дръзновението да прати човек на Луната, да не е в състояние да приземи успешно три хеликоптера в пустинята? — За миг бе забравила, че дебатите вече се записват от телевизията, и трите канала излъчиха думите й във вечерните новини.

Нямаше нужда да напомня на Ричард мъдростта на Джордж Новак, когато бе настоял да не подновява заема за иранския шах. А когато руснаците нахлуха в Афганистан, Ричард отмени ваканцията, която бяха планирали да прекарат в Москва по време на Олимпийските игри.

През юли републиканците избраха в Детройт Роналд Рейгън и Джордж Буш като кандидати за поста президент и вицепрезидент. Няколко седмици по-късно демократите се събраха в Ню Йорк и отново потвърдиха кандидатурата на Джими Картър, но с по-малко ентусиазъм дори в сравнение с посрещането на кандидатурата на Алдай Стивънсън. Когато победителят Картър влезе в „Медисън Скуеър Гардън“, дори балоните отказаха да се откачат от покрива.

Флорентина се опита да продължи работата си в един Конгрес, който не бе сигурен дори какво ще е следващото мнозинство. Все така се занимаваше с поправките към законопроекта за отбраната и за ограничаването на бюрокрацията. С приближаването на изборите започна да се страхува, че дори борбата за собственото й място ще бъде доста тежка — на мястото на Стюарт Лайъл републиканците издигнаха кандидатурата на младия и ентусиазиран рекламен директор Тед Симънс.

Джанет не преставаше да я натиска и Флорентина успя отново да вдигне броя на гласуванията си на около осемдесет процента, като през последните шест месеца преди изборите приемаше покани за изяви единствено от Вашингтон или Илинойс.

Картър и Рейгън сякаш се бяха заселили в Чикаго — непрекъснато се появяваха в Илинойс, като две кукувици в един часовник. Социологическите проучвания твърдяха, че все още не може да се каже кой ще е победителят. Флорентина не бе убедена в това чак докато не гледа телевизионния дебат, състоял се пред публика от поне сто милиона американци. На следващия ден Боб Бюканан й каза, че макар и да не е спечелил дебата, Рейгън не го е и загубил. И че за човек, който се опитва да измести настоящия обитател на Белия дом, това е повече от достатъчно.

С приближаването на изборния ден въпросът със заложниците стана основен. Повечето американци започнаха да се съмняват, че Картър е в състояние да реши проблема. Поддръжници спираха Флорентина по улиците на Чикаго и й казваха, че ще гласуват отново за нея, но за нищо на света не биха подкрепили Картър за втори мандат. Ричард сподели, че идеално разбира чувствата им, и предрече, че Рейгън ще спечели с лекота. Флорентина прие сериозно мнението му и през последните седмици от кампанията си работеше така, сякаш е никому неизвестен кандидат, опитващ се да пробие за първи път. Усилията й бяха възпрепятствани дори от ужасните дъждовни бури в Чикаго, които заливаха улиците на града чак до деня на изборите.