Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Вечерта разговаря по телефона с Ричард и той я предупреди, че следващите няколко дни може и да не са от най-приятните.

— Но защо, Ричард? Просто казах истината.

— Зная. Но сега в комисията има хора, които се борят за живота си, и в техните очи ти си враг. Така че можеш да забравиш за правилата на честната игра.

Когато на следващата сутрин отвори вестниците, тя разбра какво точно е имал предвид Ричард.

„Конгресдама Каин обвинява «Еъроспейс» в даване на подкуп“ — крещеше едно заглавие. „Лобист на компания твърди, че член на Конгреса е взел пари като дарение за предизборната си кампания“ — гласеше друго. След като видя, че повечето вестници предават приблизително една и съща история, Флорентина скочи от леглото, бързо се облече и без да закуси, тръгна направо към Капитолия. В кабинета си изчете подробно статиите — всички без изключение искаха да знаят къде са изчезнали въпросните двадесет и четири хиляди и триста долара.

— Аз също — каза на глас Флорентина. Заглавието в чикагския „Сън-Таймс“ беше убийствено: „Представителката Каин обвинява космическа компания в даване на подкуп след осребряването на чека“. Вярно, но подвеждащо.

Ричард й се обади да й каже, че вече е тръгнал от Ню Йорк, и я посъветва да не дава никакви изявления пред пресата, докато не разговаря с него. Така и така нямаше да има възможност да се сблъска с репортери — ФБР изпрати двама старши агенти, които да я разпитат в десет сутринта.

Флорентина даде пълни показания в присъствието на Едуард и лидера на мнозинството. Хората от ФБР я помолиха да не споменава пред пресата Бил Пиърсън, докато не приключат собственото си разследване. Тя отново се съгласи с неохота.

През деня някои от членовете на Камарата се обадиха, за да я поздравят. Други гледаха да стоят настрана.

В уводната си статия „Чикаго Трибюн“ искаше да знае къде са изчезнали въпросните двадесет и четири хиляди и триста долара. Авторите на статията заявяваха, че тяхно неприятно задължение е да напомнят на читателите, че през 1962 година бащата на конгресдама Каин е бил разследван и осъден от чикагския съд за подкуп на държавен служител. Флорентина почти чуваше как Ралф Брукс се обажда от офиса си и нарежда да го запознаят с всички подробности по случая.

Едуард й помогна да запази спокойствие, а Ричард долиташе всяка вечер от Ню Йорк, за да прекарва нощта с нея. Минаха три дни и три нощи, вестниците продължаваха да раздухват историята, а накрая изявление направи и самият Ралф Брукс от канцеларията на щатския прокурор: „Колкото и да се възхищавам на госпожа Каин и да вярвам в нейната невинност, с оглед на обстоятелствата бих я посъветвал да се оттегли от Конгреса, докато разследването на ФБР не завърши“. Думите му само укрепиха решимостта на Флорентина да не отстъпва нито крачка, особено след като Марк Чадуик й се обади и й каза да не се предава. Беше само въпрос на време виновникът да си получи заслуженото.

На четвъртия ден отново нямаше никакви новини от ФБР и Флорентина се чувстваше на дъното, когато се обади репортер от „Вашингтон Поуст“.

— Госпожо Каин, мога ли да ви попитам какво е мнението ви за изявлението на конгресмена Бюканан във връзка с „Еърогейт“?

— И той ли се е обърнал срещу мен? — тихо попита тя.

— Не бих казал — отвърна гласът. — Ще ви прочета думите му. Цитирам: „Познавам представителката Каин от почти пет години като труден противник. В много отношения може да ме докара до истинско отчаяние, но, както казваме ние в Тенеси, трябва да преплуваш цялата река, за да намериш по-честен човек. Ако не може да се има доверие на госпожа Каин, тогава не познавам нито един честен човек и в двете камари на Конгреса“.

След минута Флорентина звънна на Боб Бюканан.

— Сега ще си помислиш, че старостта ме е размекнала — изръмжа той. — Ти повлече крак в камарата, обаче аз ще го отрежа.

За първи път от дни Флорентина се разсмя.

Студеният декемврийски вятър виеше покрай източната част на фасадата на Капитолия. Флорентина се връщаше сама към „Лонгуърт“ след последното гласуване за деня. Вестникарчето на ъгъла крещеше заглавията на вечерните вестници. Тя не можеше да схване думите — нещо, някой, арестуван. Изтича към момчето, затърси монета в джобовете си, но намери само двадесетдоларова банкнота.

— Не мога да ви върна — каза вестникарчето.

— Няма значение — отвърна му Флорентина, грабна вестника и бързо прочете водещата новина.

После я препрочете, но по-бавно.