Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Когато бе преброена и последната бюлетина, дори тя се изненада от огромната изборна победа на Рейгън, която доведе до мнозинство на републиканците в Сената и за малко не промени съотношението на силите в Камарата на представителите.

Флорентина бе върната в Конгреса, но мнозинството й се бе стопило до двадесет и пет хиляди гласа. Тя отлетя за Вашингтон притеснена, но не и победена, няколко часа преди заложниците да бъдат освободени.

Новият президент повдигна духа на нацията с встъпителната си реч. Облеченият в полуофициален костюм Ричард не престана да се усмихва през цялото време и гръмко изръкопляска на едно място, което повтори на жена си няколко години по-късно.

„Непрекъснато чуваме за разни заинтересовани групи, но нашата истинска грижа трябва да е онази от тях, която бе пренебрегвана твърде дълго. Тя не познава административни граници и пресича етнически и расови различия и партийни пристрастия. Тя е съставена от мъжете и жените, които произвеждат нашата храна, патрулират по улиците, работят в мините и заводите, учат децата ни, грижат се за домовете ни и ни лекуват, когато се разболеем. Професионалисти, индустриалци, собственици на магазинчета, чиновници, таксиметрови шофьори и тираджии. С две думи, това сме ние, народът, онази порода, наречена американци.“

След като речта му бе приета с бурен ентусиазъм, президентът махна с ръка на хората пред подиума и се обърна, за да слезе.

Двама агенти от Тайните служби го съпроводиха през шпалира от почетни стражи.

Щом стигнаха до края на стълбите, господин Рейгън и Първата дама се качиха в голяма лимузина, като очевидно не показваха намерение да повтарят примера на семейство Картър и да тръгнат пеш по Конститюшън авеню към новия си дом. Щом колата потегли, един от агентите включи микрофона си.

— Камшика се връща при Короната — бяха единствените му думи. След това той вдигна бинокъла си и проследи лимузината по целия й път до портите на Белия дом.

Когато през януари 1981 година се върна в Конгреса, Флорентина попадна в един различен Вашингтон. Републиканците вече нямаха нужда да просят за подкрепа за всяко свое действие, тъй като избраните представители много добре знаеха, че цялата страна настоява за промени. Флорентина с готовност се зае с предизвикателството да изучи програмата на Рейгън, която бе предложил на парламента, и с радост подкрепи редица части от нея.

Беше толкова затрупана с работа около поправките към бюджета на Рейгън и отбранителната програма, че Джанет трябваше да й посочи една дописка в „Чикаго Трибюн“, която можеше да я изкара от Камарата на представителите.

„Днес сутринта сенаторът Никълс от Илинойс обяви, че няма да се кандидатира за изборите на Сенат през 1982 г.“

Флорентина седеше зад бюрото си и попиваше значението на съобщението, когато се обади главният редактор на „Чикаго Сън-Таймс“ и я попита дали смята да участва в надпреварата за Сената през 1982 година. Тя си даде сметка, че за пресата е съвсем естествено да спекулира относно кандидатурата й след три и половина мандата в Камарата на представителите.

— Май не беше много отдавна, когато уважаемото ви списание предлагаше да си подам оставката — подразни го тя.

— Един английски премиер веднъж каза, че една седмица е ужасно много време в политиката. Каква е позицията ти, Флорентина?

— Изобщо не съм се замисляла — разсмя се тя.

— Това е единственото твърдение, на което никой няма да повярва, така че със сигурност няма да го отпечатам. Пробвай отново.

— Защо ме натискаш толкова, щом имам половин година за размисъл?

— Не си ли чула?

— Какво да съм чула?

— Тази сутрин имаше пресконференция в Градския съвет и щатският прокурор издигна кандидатурата си.

„Ралф Брукс се кандидатира за Сената“ — съобщаваха заглавията от следобедните издания на щатските вестници. Много журналисти споменаваха в колонките си, че Флорентина все още не е взела решение дали да се изправи срещу щатския прокурор. Снимките на господин и госпожа Брукс отново я погледнаха от страниците. „Този проклетник изглежда все по-добре и по-добре“, изръмжа Флорентина наум.

Едуард се обади от Ню Йорк дай каже, че според него би трябвало да участва в изборите, но я посъветва да изчака, докато пропагандната машина на Брукс се изчерпи.

— Можеш дори да нагласиш нещата така, сякаш приемаш предизвикателството под натиска на общественото мнение.

— Кого ще подкрепят твърдите демократи?