Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Искам Москва да разбере — каза тя, — че в Конгреса може и да има мъже, които са готови да направят компромиси с позицията на Америка, но жената пред вас не е сред тях. — Последваха нови овации. — Сегашната изолационистка политика, към която се придържа президентът Рейгън, няма да помогне за преодоляването на кризата в Полша, нито в следващата страна, която ще бъде нападната от Русия. Ще дойде момент, в който ще трябва да заемем твърда позиция. Не можем да си позволим да чакаме, докато руснаците се настанят на канадската граница.

Дори сенаторът Тауър показа одобрението си на тези думи. След като изчака залата да утихне, Флорентина продължи:

— Избрах тази вечер, когато съм заобиколена от хора, на които се възхищава всеки американец, да заявя, че докато има мъже и жени, готови да служат на родината си подобно на вас, се надявам да продължа да служа на обществения живот на нашата велика страна. Ето защо възнамерявам да издигна името си като кандидат за Сената.

Малцина чуха думата „Сенат“, защото в залата се отприщи истински пандемониум. Всички, които можеха да станат, станаха, а останалите тропаха силно по масите. Флорентина завърши обръщението си с думите:

— Радея за Америка, която не се страхува от ничие нападение. И същевременно се моля вие да сте последните ветерани, от която е имала нужда страната ни.

Когато си седна, овациите продължиха още няколко минути, а сенаторът Тауър започна с думите, че току-що е чул една от най-добрите речи в живота си.

Едуард долетя от Ню Йорк, за да ръководи кампанията, а Джанет непрекъснато я държеше в течение на събитията във Вашингтон. Отвсякъде потекоха пари — работата, която Флорентина бе свършила за гласоподавателите си, вече започваше да дава своите плодове. До предварителните избори оставаха три месеца, а данните от допитванията в целия щат единодушно сочеха 58 срещу 42 процента в полза на кандидата Каин.

През цялото време на кампанията помощниците й с желание оставаха да работят до късно през нощта, но дори те не можеха да направят така, че тя да бъде едновременно на две места. Ралф Брукс критикуваше броя й на гласувания наред с липсата на реални резултати от работата й в Конгреса. Някои от атаките му започнаха да улучват целта си, а междувременно Брукс продължаваше кампанията си с енергията на десетгодишен хлапак. Въпреки това като че ли не успяваше да постигне особени резултати — прогнозите се закрепиха на 55:45 в нейна полза. До Флорентина достигнаха новини, че в лагера на Ралф Брукс духът е започнал да пада, а средствата — да се изчерпват.

Ричард летеше до Чикаго всеки уикенд и двамата живееха постоянно на път, като често дори преспиваха в домовете на привърженици от южната част на Илинойс. Един от по-младите помощници в кампанията й неуморно ги разкарваше из щата с малкия си син шевролет. Флорентина се ръкуваше пред заводски врати в покрайнините на градовете преди закуска и участваше в събрания на земеделци в селските области на Илинойс преди обяд, но въпреки това успяваше да намери време следобед да се появи в някоя банка или редакция в Чикаго преди неизбежната вечерна реч и прием в „Барон“. В същото време така и не пропусна ежемесечните срещи на „Ремажен“.

Когато успяваше да хапне, това бяха безкрайни холандски закуски 9 9 Официална закуска, на която всеки плаща консумираната от него храна. — Бел.пр. и импровизирани вечери. Вечер, преди да се строполи в леглото си записваше поредните факти и цифри (изнамерени от помощниците й) в черния тефтер с подгънати страници, който винаги бе някъде около нея. Заспиваше, като се мъчеше да запомни имена, безброй имена на хора, които биха се обидили, ако някога забрави ролята, която са изиграли в кампанията й. Ричард се връщаше в неделя вечер в Ню Йорк, уморен не по-малко от Флорентина. Нито веднъж не се оплака и не разтревожи жена си с проблемите на банката или хотелската верига. Тя му се усмихна за довиждане на поредното студено февруарско летище — забеляза, че носи един чифт от сините кожени ръкавици, които бе купил за баща си в „Блумингдейл“ преди повече от двадесет години.

— Имам за износване още един чифт, Джеси. Тогава ще му мисля дали да тръгна след друга жена — каза той и я остави да се усмихва.

Всяка сутрин Флорентина се събуждаше все по-твърдо решена. Ако тъгуваше за нещо, то бе за редките срещи с Уилям и Анабел. Уилям, който си пусна брада в стил Фидел Кастро, бе на път да завърши с пълно отличие, докато Анабел всяка ваканция се появяваше вкъщи с различен младеж.