Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Ралф Брукс не закъсня да се възползва от положението. Предположи, че веригата „Барон“ е изпаднала в криза и че компанията винаги е била неин основен приоритет. С обединените усилия на Едуард и Анабел Флорентина се върна в Чикаго в понеделник вечерта. Всички щатски вестници твърдяха, че разликата между двамата претенденти е прекалено малка, за да могат да се правят предположения.

Във вторник сутринта Флорентина прочете заглавието, от което се страхуваше най-много — „Дъщерята на кандидат прави аборт“. Статията разкриваше всички подробности, чак до номера на леглото на Анабел.

— Смири се и се моли — бяха единствените думи на Едуард.

В деня на изборите Флорентина стана в шест сутринта и с помощта на Едуард обиколи колкото се може повече избирателни секции за четиринадесет часа. При всяко спиране сътрудниците й опъваха синьо-белите плакати с надпис „Каин в Сената“ и раздаваха брошури, изясняващи позицията й по най-важните въпроси. При едно от спиранията я попитаха за мнението й за аборта. Флорентина погледна жената с достойнство и отговори „Бъдете сигурна, че позицията ми е останала непроменена“, преди да си даде сметка, че въпросът е напълно невинен.

Сътрудниците й работеха неуморно, за да накарат всеки неин поддръжник да отиде да гласува, а самата Флорентина не спря да обикаля, докато избирателните секции не затвориха. Молеше се да е успяла да спечели поне с толкова, с колкото Картър бе спечелил пред Форд през 1976 година. Вечерта долетя Ричард с новината, че Анабел се е върнала в Радклиф и се чувства чудесно.

Двамата се прибраха в „Барон“ и се усамотиха в апартамента си. Включиха и трите телевизора, когато започнаха да съобщават резултатите от гласуването кой да се противопостави на републиканците през ноември. В единадесет часа Флорентина водеше с два процента. В полунощ Брукс имаше преднина от един процент. В два през нощта Флорентина отново водеше, макар и с по-малко от процент. В три часа тя заспа в прегръдките на Ричард. Той не я събуди, когато разбра какъв ще е крайният резултат. Жена му имаше нужда от сън.

Малко по-късно задряма, но по едно време се стресна и се събуди. Флорентина гледаше през прозореца, стиснала юмрук. Телевизията продължаваше да излъчва крайния резултат — Ралф Брукс е избран за кандидат на демократите за Сената с преднина от седем хиляди сто и осемнадесет гласа, или с по-малко от половин процент пред Флорентина.

Флорентина се обърна и отново погледна екрана. Погледът й не се спря върху ликуващия щатски прокурор, който махаше на поддръжниците си. Вниманието й бе привлечено от физиономията на човека, седнал точно зад него. Сега се сети къде бе виждала тази усмивка.

Политическата кариера на Флорентина спря. Вече бе извън Конгреса и трябваше да чака още две години, преди да може дори да мечтае да се завърне в политиката. След проблемите около Анабел започна да се пита дали не е настъпил моментът отново да насочи вниманието си към хотелската верига и по-спокойния живот.

Ричард не се съгласи.

— Много ще съжалявам, ако се откажеш от политиката, след като й посвети толкова време.

— Може би точно в това е въпросът. Ако не се занимавах толкова много със собствения си живот и бях обръщала малко повече внимание на Анабел, тя нямаше да се сблъска с тази криза на идентичността.

— Ха, криза на идентичността! Подобен боклук бих очаквал да чуя от някой от преподавателите й по социология, но не и от теб. Не съм забелязал Уилям да се пречупва пред някаква „криза на идентичността“. Скъпа, Анабел просто е имала връзка и не е взела предпазни мерки — просто е да се разбере. Ако всеки човек с любовник трябва да се смята за ненормален, малцината останали ще бъдем изключение. Онова, което й е нужно най-много в този момент, е да се отнасяш с нея като с приятелка.

Флорентина заряза всичко и през лятото заведе Анабел до Барбадос. По време на дългите им разходки по брега научи за връзката на дъщеря си с някакъв мъж във Васар. Флорентина все още не можеше да свикне с идеята, че колежите са смесени. Анабел не й каза името му и се опита да й обясни, че все още го харесва, но няма намерение да живее с него цял живот.

— Ти да не би да си се омъжила за човека, с когото си легнала първо?

Флорентина не й отговори веднага, но след това й разказа за Скот Форбс.

— Ама че боклук — каза Анабел, след като чу всичко. — Какъв късмет си извадила, че си намерила татко в „Блумингдейл“.

— Не, Анабел, тъкмо баща ти не спира да повтаря, че откритието било негово.