Джефри Арчър - Блудната дъщеря

По време на вечерята Флорентина слушаше помпозните приказки на Шорт за триумфалните постижения на „Еъроспейс“. По едно време й се струваше, че няма да издържи и ще избухне. В края на вечерята Дон стана от мястото си, почука с лъжица по една празна чаша и произнесе надута и абсолютно измислена реч за близката си приятелка Флорентина Каин. Аплодисментите бяха толкова силни, колкото можеше да се очаква от четиринадесет души. Флорентина кратко благодари и успя да се измъкне малко преди единадесет. Поне бе благодарна, че в „Мейфлауър“ кухнята се оказа на ниво.

Дон Шорт я изпрати до паркинга и докато Флорентина се качваше в колата си, й подаде плик.

— Съжалявам, че дойдоха толкова малко хора, но поне всички изпратиха своите петдесет долара — ухили се той и затвори вратата.

След като се върна в „Барон“, Флорентина скъса плика и видя съдържанието му — чек за двадесет и четири хиляди и триста долара, платими на приносителя.

На следващата сутрин разказа на Бил Пиърсън цялата история и му подаде плика.

— Това — каза той и размаха чека — ще извади сума ти кирливи ризи на показ. — След което се усмихна и заключи чека в бюрото си.

Флорентина се прибра за уикенда с чувството, че е изиграла своята част от спектакъла доста добре. Дори Ричард я поздрави.

— Макар че и на нас нямаше да ни се отразят зле — добави той.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че печалбите на „Барон“ тази година ще паднат.

— Господи, това пък защо?

— Серия от финансови решения на президента Картър, които засягат хотелите, но пък за сметка на това, колкото и да е иронично, подкрепят банката. Инфлацията е петнадесет процента, а основният лихвен процент — шестнадесет. Страхувам се, че повечето компании ще открият, че телефонните разговори са по-евтини, и ще отрежат разходите за командировки. Затова броят на празните стаи расте и се налага да вдигаме цените — а това дава още един повод на фирмите да ограничат деловите пътувания. Цените на храната скочиха направо до небето, а заплатите растат заедно с инфлацията.

— Всички останали хотели би трябвало да са изправени пред същия проблем.

— Да, но миналогодишното решение да се преместят офисите на компанията от нюйоркския „Барон“ се оказа доста по-скъпо, отколкото очаквах. Парк авеню 405 може и да е добър адрес, но с парите за него можехме да построим два хотела на юг.

— Но това решение освободи три етажа в хотела, което пък ни позволи да отворим нови банкетни зали.

— И въпреки това хотелът излезе с печалба едва два милиона, а се намира на земя на стойност четиридесет милиона.

— Но в центъра на Ню Йорк трябва да има „Барон“. Не можеш да решиш да продадеш най-престижния от хотелите ни.

— Стига да не носи загуби.

— Но нашата репутация…

— Баща ти никога не е бил сантиментален към репутацията, когато на другата страна на везните е печалбата.

— И какво ще правим?

— Ще натоваря „Маккинси и компания“ да направят пълна оценка на цялата верига. Ще ни предоставят предварителен отчет след три месеца, а цялото оценяване ще завърши за една година. Вече говорих с господин Майкъл Хоган от „Маккинси“ — той се нае с работата.

— Не мислиш ли, че наемането на най-добрите консултанти в Ню Йорк не струва още повече?

— Да, скъпо е, но не бих се изненадал, ако се окаже, че сме спестили значителна сума в дългосрочен план. Не бива да забравяме, че съвременните хотели по света обслужват съвсем различен тип клиенти от онези, за които са строени хотелите на баща ти. Искам да съм сигурен, че не пропускаме нещо съвсем очебийно.

— Старшите изпълнителни директори не могат ли да помогнат с нещо?

— Когато „Маккинси“ се заели с „Блумингдейл“, препоръчали на магазина да смени местата на седемнадесет щанда — каза Ричард. — Може и да ти се стори нищо работа, но на следващата година печалбата скочила с двадесет и един процента, а никой от управата на магазина не предполагал, че са необходими промени. Може би и ние гледаме проблема, без да можем да го видим.

— По дяволите, чувствам се като в безтегловност.

— Не се безпокой, Джеси, няма да се предприеме нито стъпка без пълното ти одобрение.

— А как се оправя банката?

— Смешното е, че „Лестър“ печели от кредити и потребителски заеми повече от всякога от времето на Депресията. Решението ми да инвестирам в злато, след като Картър спечели изборите, се оказа идеално. Ако Картър спечели отново, ще купя още злато. А ако в Белия дом се настани Рейгън, ще започна да продавам още същия ден. Но не се безпокой. Докато печелиш своите петдесет и седем хиляди и петстотин годишно в Конгреса, ще спя спокойно — все ще имаме по нещо за черни дни. Между другото, каза ли на Едуард за Дон Шорт и онези двадесет и четири хиляди?