Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Никога не ми е харесвало да стоя от твоята страна в залата — сподели той. — След всичките тези години ми се струва странно.

— Някои от нас също са хора, знаеш ли? И ще ти издам една малка тайна — съпругът ми гласува за Джери Форд.

— Мъдър съпруг имаш — засмя се Бюканан.

— Може би жена ти е гласувала за Джими Картър?

Възрастният мъж изведнъж посърна и каза:

— Тя умря миналата година.

— О, съжалявам — каза Флорентина. — Нямах представа.

— Няма нищо, мила. Разбирам, че не си знаела. Радвам се на семейството ти, защото невинаги са съгласни с теб. А едно от нещата, които научих, е, че това място може да бъде само лош заместител на истинското семейство, каквото и да си представяш, че постигаш. Стигнаха до буквата Б, затова те оставям с мислите ти… Отсега нататък стоенето от тази страна май ще ми се вижда по-приятно.

Флорентина се усмихна и си спомни как взаимното им уважение се бе зародило от взаимната им вражда. Беше благодарна, че грубо демонстрираните по време на изборите партийни различия изчезват във всекидневната работа. Скоро стигнаха до буквата К. Тя пъхна картата си в урната и се върна в кабинета си. Обади се на организатора на мнозинството Бил Пиърсън и поиска незабавна среща.

— Точно на минутата ли?

— Точно на минутата, Бил.

— Предполагам, че искаш да те включа в комисията по външна политика.

— Не, става въпрос за нещо много по-сериозно.

— Тогава по-добре идвай веднага.

Бил Пиърсън пуфкаше с лулата си и слушаше разказа на Флорентина за случилото се сутринта.

— Знаем, че такива неща стават непрекъснато, но рядко можем да ги докажем. Твоят господин Шорт ни дава идеален шанс да спипаме някого със собствения му радар. Изиграй си цялата роля и ме дръж в течение. В момента когато ти предложат парите, ще се стоварим върху „Еъроспейс“ с пълна сила. И ако накрая не можем да докажем нищо, най-малкото ще накараме останалите конгресмени да помислят сериозно, преди да се забъркват в подобни далавери.

През уикенда Флорентина разказа на Ричард за Дон Шорт, но той изобщо не се изненада.

— Проблемът е съвсем прост. Някои конгресмени живеят само от заплатите си, така че изкушението да се доберат до малко пари понякога е непреодолимо. Особено ако се борят за място, което могат да изгубят, и нямат друга осигурена работа.

— Но в такъв случай защо му е на господин Шорт да се занимава с мен?

— Това също е лесно за обяснение. Годишно в банката получавам по пет-шест лични обръщения. Разни хора ти предлагат подкупи и си въобразяват, че никой няма да устои на шанса да прибере няколко пачки, без да го усети Чичо Сам — просто защото те самите биха реагирали по този начин. Ще се изненадаш, ако разбереш колко много милионери са готови да продадат майките си за десет хиляди в брой.

Дон Шорт се обади и потвърди, че вечерята в чест на Флорентина ще се състои в хотел „Мейфлауър“. Очакваше около петстотин гости. Флорентина му благодари, веднага звънна на Луиз и я помоли да запише датата в работния дневник.

През следващите няколко седмици Флорентина бе така заета с работата в Конгреса и обикалянето из страната, че съвсем забрави за вечерята на Дон Шорт. Беше в залата и подкрепяше една поправка на свой колега към проектобюджета за дребния бизнес, когато се появи Джанет.

— Да не си забравила за вечерята на „Еъроспейс“?

— Не съм, но тя е другата седмица.

— Ако погледнеш календара си, че видиш, че е днес и че трябва да си там след двадесет минути — каза Джанет. — И не забравяй, че те очакват петстотин души.

Флорентина се извини на колегата си, бързо излезе от залата и изтича към гаража. Караше по улиците на Вашингтон със скорост далеч над допустимата. Остави колата на паркинга и влезе през страничния вход на „Мейфлауър“. Беше закъсняла с няколко минути и мислите й бяха съвсем разпилени, когато видя очакващия я във фоайето Дон Шорт, облечен в тясно вечерно сако. Изведнъж се сети, че не бе имала време да се преоблече. Надяваше се, че роклята й не изглежда прекалено небрежна.

— Наели сме отделна зала — каза той и я поведе към асансьора.

— Не предполагах, че в „Мейфлауър“ има банкетна зала за петстотин души — каза тя, когато вратата на асансьора се затвори.

— Хубава шега — разсмя се Дон Шорт и въведе гостенката си в помещение, което, ако беше претъпкано, щеше да побере не повече от двадесет души. Запозна я с всички присъстващи, което отне само секунди — гостите бяха едва четиринадесет.