Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Как да отговориш на подобно нещо? — Джанет бе направо потресена от писмото.

— Не можеш, Джанет. Оборването на подобни безумни предразсъдъци е непосилно дори за твоята умела ръка. Да сме благодарни, че деветдесет и девет процента от писмата са от хора, които честно изразяват мненията си. Макар да си признавам, че ако му имах адреса, сигурно щях да се изкуша за първи път през живота си да отговоря с едно „Да ти го начукам“.

След трескавата седмица, през която сякаш непрекъснато я преследваха, Флорентина прекара един тих уикенд с Ричард. Уилям се бе върнал от Харвард и не закъсня да покаже на майка си карикатура от „Бостън Глоуб“, в която бе изобразена като героиня с орлова глава, ритаща мечка по носа. Анабел се обади от училище да й каже, че няма да се връща за уикенда.

Флорентина игра на тенис със сина си в събота и само след няколко минути разбра колко добър е станал и в каква ужасна форма е тя. Вече не можеше да се преструва, че разходките из голф игрищата са достатъчни. С всеки удар ставаше все по-ясно, че Уилям дори не си дава зор. За нейно щастие той й каза, че не можел да изиграе втори сет, защото вечерта имал среща. Флорентина си записа Джанет да поръча велосипед-тренажор от „Хамахер Шлемер“.

На вечеря Ричард й каза, че иска да построи „Барон“ в Мадрид и че възнамерява да изпрати Едуард да намери подходящо място за строежа.

— Защо тъкмо него?

— Той сам поиска. Сега работи почти непрекъснато за веригата и дори си нае апартамент в Ню Йорк.

— Какво стана с адвокатската му практика?

— Станал е съветник на кантората и казва, че щом ти си в състояние да си смениш кариерата на четиридесет, нищо не пречи да опита и той. След смъртта на Дейли не може да си намери постоянна работа като агитатор, че ставаш за Конгреса. Прилича на ученик, озовал се в заключена сладкарница. Свали огромен товар от плещите ми. Той е единственият, когото познавам, способен да работи колкото теб.

— Оказа се страхотен приятел.

— Да, така е. Не си ли даваш сметка, че е влюбен в теб?

— Какво? — слиса се Флорентина.

— Е, не искам да кажа, че иска да скочи в леглото ти, не че бих го обвинявал, ако поиска. Той просто те обожава, но никога не би го признал, макар че и слепец ще го види.

— Но аз никога…

— Не, скъпа, разбира се, че не си. Мислиш ли, че бих го сложил в управителния съвет на „Лестър“, ако се страхувах, че ще ми отмъкне съпругата?

— Дано да си намери съпруга.

— Никога няма да се ожени, докато ти си му пред очите, Джеси. Така че просто бъди благодарна, че имаш цели двама мъже, които те обожават.

Когато се върна във Вашингтон, я чакаше нова купчина покани. Напоследък започваха да пристигат във все по-големи и по-големи количества. Не знаеше какво да прави и се обърна за помощ към Едуард.

— Избери пет-шест от най-важните, където смяташ, че посланията ти ще стигнат до възможно най-много хора, и обясни на останалите, че натовареният ти работен график в момента те възпрепятства. Но в никакъв случай не забравяй във всеки отказ да напишеш по нещо лично. Един ден ще ти се наложи да търсиш подкрепата на много повече хора, отколкото е Девети избирателен район. Сред тях ще има такива, за които единствената им връзка с теб ще е това писмо. И само въз основа на него те ще решат дали да застанат до теб, или срещу теб.

— Ти наистина си един мъдър стар приятел, Едуард.

— Ах, скъпа! Не забравяй, че разликата ни е само една година.

Флорентина прие съвета на Едуард и отделяше по два часа на вечер на писмата, свързани с речта й. В края на петата седмица бе отговорила на всички, а междувременно лавината пликове в пощата намаля и отново се върна в нормалните рамки. Прие поканата да говори в Принстън и в Калифорнийския университет в Бъркли. Застана и пред кадетите в Уестпойнт и флотските курсанти в Анаполис, бе сред гостите на Макс Кливланд на един обяд във Вашингтон в чест на ветераните от Виетнам. Където и да отидеше, я представяха като един от най-големите авторитети по въпросите на отбраната. Тази тема я завладя до такава степен, че тя често се ужасяваше от мисълта колко малко всъщност знае по нея. Това обаче само я караше да задълбава още повече в проблематиката. Успяваше някак си да продължи да работи и в Чикаго, но колкото по̀ публична фигура ставаше, толкова повече задачи се налагаше да прехвърля върху подчинените си. Назначи на свои разноски още двама помощници в канцеларията във Вашингтон и един в Чикаго. В момента харчеше от собствения си джоб повече от сто хиляди долара годишно. Ричард й го обясни като реинвестиране в Америка.