Джефри Арчър - Блудната дъщеря

И от двете страни се чуха одобрителни възгласи. На Флорентина й се прииска изобщо да не бе влизала в залата. Веднага щом Бюканан приключи с изложението си, тя напусна заседанието и бързо се върна в канцеларията си.

— Джанет, искам всички доклади от подкомисията по отбраната за последните десет години. Искам двамата юридически съветници незабавно да се включат — нареди тя още преди да стигне до бюрото си.

— Да, госпожо. — Джанет бе изненадана. През трите години, откакто се познаваха, Флорентина никога не бе споменавала за отбрана.

Сътрудниците се събраха и се настаниха на старото канапе в кабинета.

— През следващите няколко месеца ще се занимавам с въпросите на отбраната. Искам да изчетете всички доклади на подкомисията за последните десет години и да отделите всички по-съществени моменти. Опитвам се да получа реалистична представа за военната мощ на Америка, ако се наложи да се защитаваме от евентуално нападение от страна на Съветите. — Четиримата трескаво пишеха. — Искам всички по-важни трудове по въпроса, в това число разработките на Екип А и Екип Б на ЦРУ, както и резюмета от проведените във Вашингтон лекции и семинари по темата. Съберете всички коментари от „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“, „Нюзуик“ и „Тайм“ и ми ги предавайте в папка всеки петък вечер. Не искам никой да може да цитира нещо, което не съм взела предвид.

Всички бяха изненадани не по-малко от Джанет — всичките им усилия за последните две години бяха насочени към дребния бизнес и данъчната реформа. Явно през идващите месеци не им се очертаваха много свободни уикенди. Веднага щом всеки тръгна да изпълнява задачите си, Флорентина вдигна телефона и набра петцифрен номер. Секретарката вдигна и тя поиска среща с лидера на мнозинството.

— Разбира се, госпожо Каин. Ще помоля господин Чадуик да ви се обади следобед.

В десет на следващата сутрин Флорентина бе въведена в кабинета на лидера на мнозинството.

— Марк, искам да бъда преместена в подкомисията по отбраната към бюджетната комисия.

— Де да беше така лесно, Флорентина.

— Зная, Марк. Но за три години това е първата услуга, за която те моля.

— Има само едно свободно място и толкова много хора ми извиват ръцете, че е направо чудо, че съм все още цял. Както и да е, ще обмисля сериозно молбата ти — каза той и си записа нещо в бележника. — Между другото, Лигата на жените гласоподавателки провежда годишна конференция в моя район и ме канят да произнеса реч в деня на откриването. Знам, че си много популярна сред тях, и се питах дали няма да ти се намери свободно време да кажеш няколко думи.

— Ще обмисля сериозно молбата ти — усмихна се Флорентина.

Два дни по-късно получи бележка от спикера, че е назначена като младши член в подкомисията по отбраната към бюджетната комисия. Три седмици по-късно отлетя за Тексас и заяви пред събранието на Лигата на жените гласоподавателки, че докато в Конгреса има хора като Марк Чадуик, не е необходимо да се страхуват за добруването на Америка. Жените бурно заръкопляскаха, а Флорентина се обърна към Марк и го видя да се усмихва — с една ръка зад гърба.

През лятната ваканция заминаха за Калифорния. Прекараха първите десет дни в Сан Франциско при Белла и семейството й в новия им дом — този път високо на хълма, с чудесен изглед към залива.

Клод бе станал съдружник в адвокатската кантора, а Белла — заместник-директор на училището. За Ричард те изобщо не се бяха променили от времето на последната им среща — е, може би Клод бе станал малко по-слаб, а Белла — малко по-едра.

Щяха да прекарат чудесно, ако Анабел не изчезваше така често, без да ги предупреждава. По начина, по който Белла стискаше хокейния си стик, Флорентина ясно разбираше как би се справила приятелката й с момичето.

Опитваше се всячески да запази хармонията между двете семейства, но сблъсъкът бе неизбежен. Един ден Белла свари Анабел в таванската стая да пуши трева и я попита какви си ги въобразява.

— Гледай си работата — отвърна Анабел и си дръпна още веднъж.

Когато Флорентина не се сдържа и й вдигна скандал, дъщеря й заяви, че ако обръщала повече внимание на нейното благополучие, отколкото на благополучието на избирателите си, можела да се надява на повече и от нейна страна.

Щом разбра всичко това, Ричард незабавно нареди на Анабел да си събира багажа и я отведе на Източния бряг, а Флорентина и Уилям заминаха за Лос Анджелис за остатъка от ваканцията.

Обаждаше се на Ричард по два пъти на ден да го пита как е Анабел. Наложи се да съкратят ваканцията си с една седмица.