Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Флорентина настоя за скромно погребение. Докато стоеше до гроба с двете си деца и слушаше отец О’Райли, разбра, че вече никога няма да може да разчита на уединение, дори при смърт — светкавиците на фотоапаратите не преставаха да проблясват. А после пръстта покри дървения капак и последният представител на фамилията Розновски напусна този свят.

През последните седмици преди президентските избори Флорентина прекарваше по-голямата част от времето в Чикаго, като остави офиса във Вашингтон в ръцете на Джанет. След като представителят Уайън Хейс призна, че член от неговия екип получава по четиринадесет хиляди годишно, въпреки че не може да напише нито дума на пишеща машина или да се оправя с телефоните, Джанет и Луиз повдигнаха въпроса за повишаване на заплатите.

— Да, но госпожица Рей осигурява на господин Хейс услуги, които все още не намирам за необходими в моя офис — отвърна Флорентина.

— Но проблемът е, че този офис е друг начин за постигане на същото — каза Луиз.

— Какво искаш да кажеш?

— Че непрекъснато ни се отправят предложения от представители, които ни мислят за поредните капитолийски фльорци.

— Колко представители са ти правили предложения, Луиз? — разсмя се Флорентина.

— Над двайсет.

— И колко от тях прие?

— Три — ухили се Луиз.

— А на теб колко пъти ти предложиха — обърна се Флорентина към Джанет.

— Три пъти.

— И колко пъти прие?

— Пак толкова.

Когато най-сетне престанаха да се смеят, Флорентина отсъди:

— Е, май Джоан Мондейл е права. Демократите правят със секретарките си онова, което републиканците правят с държавата. Добре, и двете ще получите повишаване на заплатите.

Едуард се оказа абсолютно точен в предвижданията си. Демократите не издигнаха друг кандидат и предварителните избори си бяха като триумфална обиколка. Стюарт Лайъл, който отново се кандидатира като представител на Републиканската партия, сами призна на четири очи, че няма особен шанс. Стикерите с надписи „Преизбери Каин“ сякаш бяха навсякъде.

Флорентина с нетърпение очакваше новата сесия на Конгреса с президент демократ в Белия дом. Републиканците бяха избрали Джери Форд след усилена битка с губернатора Рейгън, докато демократите се бяха спрели на Джими Картър — човек, за когото почти не бе чувала до предварителните избори в Ню Хампшир.

Битката между Форд и Рейгън не беше от особена полза за президента, тъй като хората още не му бяха простили за оправдаването на Никсън. В личен план Форд като че ли не можеше да избегне разните дребни и наивни грешки — като това да си удари главата във вратата на хеликоптера или да падне по стълбите на самолета. А по време на телевизионния дебат с Картър Флорентина направо се втрещи, когато Форд заяви, че в Източна Европа нямало доминиране на Съветите.

— Кажи го на поляците — изсумтя тя на малкия екран.

Кандидатът на демократите също допусна доста грешки, но накрая на Ричард му се струваше, че ако образът на Картър като антивашингтонски настроен християнин евангелист се съпостави с проблемите, наследени от Форд поради връзките му с Никсън, това ще е достатъчно Картър да спечели изборите с минимална преднина.

— Защо тогава бях преизбрана с още повече гласове от първия път? — възрази Флорентина.

— Защото много републиканци гласуваха за теб, но не и за Картър.

— И ти ли беше сред тях?

— Позовавам се на Петата поправка 8 8 Петата поправка към конституцията на САЩ дава право на обвиняемия да мълчи. — Бел.пр. .

В деня на встъпване в длъжност семейство Каин гледаше как Картър произнася реч, в която не се усещаше харизмата на Кенеди и мъдростта на Рузвелт, но простото послание за християнската добродетел над всичко останало много точно отговори на моментното настроение. Америка се нуждаеше от обикновен, домашно скроен човек в Белия дом и всички му желаеха да успее. Президентът Форд седеше от лявата му страна; президентът Никсън отсъстваше по незнайни причини. Флорентина усети, че тонът на администрацията на Картър е заложен в думите:

— Днес няма да споделям или очертавам нови мечти, а по-скоро предпочитам да влея нова вяра в старата мечта. Научихме, че „повече“ не означава задължително „по-добре“; че дори нашата велика нация има граници на своите възможности и че не сме в състояние да отговорим на всички въпроси и да решим всички проблеми.

Вашингтонските тълпи бяха радостно изненадани и поласкани, когато новият президент, Първата дама и дъщеря им Ейми се хванаха за ръце и тръгнаха пеш по Пенсилвания авеню към Белия дом. Личеше си, че дори телохранителите от тайните служби не бяха подготвени за подобен разрив с традицията.