Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Тя остана на трибуната, докато спикерът продължаваше да удря с чукчето. Когато залата най-сетне утихна, Флорентина продължи:

— Господин спикер, давам си сметка, че е необходимо да прекараш тук няколко години, преди да можеш да се надяваш да постигнеш нещо. Но не съм предполагала, че са нужни не по-малко години, за да могат някои да се научат на достатъчно добри маниери, че да изслушват останалите.

Отново се надигна буря от протести. Флорентина остана мълчалива на трибуната. Вече трепереше от главата до петите. Накрая спикерът въдвори ред.

— Приемам забележката на почитаемата представителка — каза той и изгледа свирепо двамата главни виновници, които се чувстваха доста неловко. — На няколко пъти в миналото съм споменавал за този вреден навик. Нужен беше нов член на парламента да ни напомни колко безочливи и неучтиви сме станали. Може би уважаемата дама от Илинойс ще пожелае да продължи изказването си.

Флорентина провери докъде е стигнала. Камарата чакаше в пълно мълчание.

Канеше се да продължи, когато усети нечия уверена ръка върху рамото си. Обърна се и видя усмихнатата Сандра Рийд.

— Седни си. Направо им разгони фамилиите. Ако говориш сега, само ще развалиш ефекта, който създаде. Щом стане следващият изказващ се, незабавно напусни залата.

Флорентина кимна, преотстъпи оставащото си време и се върна на мястото си.

Спикерът Албърт даде думата на следващия представител и Флорентина тръгна към изхода заедно със Сандра Рийд. Когато стигнаха вратата, Сандра я остави с думите:

— Браво. Оттук нататък се оправяй сама.

Флорентина не разбра какво искаше да й каже, докато не излезе в кулоарите, където незабавно бе заобиколена от тълпа репортери.

— Бихте ли излезли навън? — попита я представителят на Си Би Ес.

Флорентина го последва и застана пред гората от телевизионни камери, репортери, прожектори и светкавици.

— Смятате ли, че Конгресът е непочтително място?

— Ще подкрепите ли защитниците на правото на аборт?

— Как бихте променили процедурата?

— Планирахте ли всичко това?

Към Флорентина заваляха въпрос след въпрос, а вечерта й се обади Майк Мансфийлд, лидерът на Демократическата партия в Сената, за да я поздрави. Освен това получи покана от Барбара Уолтърс да участва в шоуто „Днес“.

На следващата сутрин от публикуваната във „Вашингтон Поуст“ версия на случилото се човек можеше да остане с впечатлението, че Флорентина едва ли не е обявила война. Ричард й се обади, за да й прочете текста под снимката й в „Ню Йорк Таймс“: „В конгреса се появява храбра жена“. С напредването на деня стана очевидно, че конгресдамата Каин е станала прочута с това, че не е произнесла речта си. На следващия ден представителят от Пенсилвания Филис Милс я предупреди да избира внимателно темата на следващото си изказване, защото републиканците я дебнат и са решили да се реваншират на всяка цена.

— Май е по-добре да се откажа, докато имам преднина — каза Флорентина.

Когато фурорът постепенно утихна и в пощата й вместо хиляда отново започнаха да се получават по обичайните триста плика на ден, Флорентина се зае да си изгради сериозна репутация. В Чикаго тя вече растеше благодарение на редовните й посещения веднъж на всеки два месеца. Избирателите й започнаха да вярват, че тя действително е в състояние да повлияе на събитията. Това я разтревожи, тъй като бързо бе научила с колко малко възможности за маневриране разполагат политиците извън установените правила. Знаеше обаче, че на местно ниво може да помага на хората, които просто бяха притиснати от огромната бюрократична система. Реши да назначи още един човек в екипа си в Чикаго.

Ричард се радваше на успешната нова кариера на Флорентина и се стараеше да й спестява колкото се може повече от рутинната работа, свързана с хотелската верига. Едуард Уинчестър също помогна доста, като пое върху себе си част от задълженията както в Ню Йорк, така и в Чикаго. В Чикаго той получи значително влияние в опушените помещения на кметството, когато кметът Дейли се сети, че се нуждае от ново поколение политически работници след президентските избори от 1972 година. Изглежда, старите поддръжници на Дейли започваха да се примиряват с бъдещето на Флорентина. Ричард бе повече от доволен от работата на Едуард като член на управителния съвет на „Барон“ и вече обмисляше дали да не го включи и сред директорите на „Лестър“.

Малко след края на първата си година в Конгреса Флорентина се оплака на Ричард, че скоро й предстои нова предизборна кампания.