Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Ще са нужни двадесет години, та нещо изобщо да се промени. Само си помисли — комисиите взимат решения, касаещи милиони долари, при положение че половината от членовете им гласуват без ни най-малка представа за какво точно, а другата половина дори не присъстват, а гласуват чрез свои представители.

— В такъв случай ще трябва да станеш председател на някоя комисия и да накараш членовете й да си пишат домашните и да присъстват на заседанията.

— Не мога.

— Как така не можеш? — попита Ричард и най-сетне вдигна поглед от сутрешния си вестник.

— Председател на комисия се избира по старшинство, така че няма никакво значение кога достигаш върха на умствените си възможности. Щом някой е по-възрастен от теб, автоматично заема мястото. В момента има двадесет и две комисии и трима от председателите им са прехвърлили седемдесетте, а тринадесет са на повече от шейсет, което означава, че само шестима са по-млади. Изчислих, че мога да стана председател на бюджетната комисия на шейсет и осмия си рожден ден, стига да се задържа двадесет и осем години в Конгреса. Тоест, ако спечеля тринадесет поредни избора — изгубиш ли един-единствен, започваш отначало. Ето защо толкова много от южните щати избират в Конгреса новаци под трийсетте. Ако управлявахме „Барон“ по начина, по който се управлява Конгресът, отдавна да сме фалирали.

Флорентина бавно започваше да приема, че ще са й необходими години, докато стигне върха на политическата стълбица, както и да разбира истината, че това катерене изисква продължителна тежка работа, известна като „жертване на личното време“. Съдействаш и получаваш, както бе подхвърлил председателят на комисията. Реши, че ако иска нещата да бъдат по-различни за нея, ще трябва да преодолее недостатъка, че е новак, с преимуществото си, че е жена.

Всичко стана по начин, който изобщо не бе планирала. През първата половин година не бе излизала да говори по време на сесия, макар че оставаше в залата с часове, гледаше как се водят дебатите и се учеше от опитните конгресмени, които умело използваха ограниченото си време. Когато видният републиканец Робърт К. Л. Бюканан обяви, че ще предложи добавка против аборта към новия финансов законопроект за отбраната, Флорентина реши, че е време да произнесе първата си реч.

Написа бележка до председателя с молба да й бъде позволено да говори против предложението. Той й отговори с любезна бележка, че й желае късмет и че ще разполага само с пет минути.

Бюканан произнесе прочувствена реч пред смълчаната зала и използва петте си минути с опита на професионален депутат. Флорентина го определи като най-лошия пример за изкопаемо и добави няколко допълнителни бележки към изказването си. Когато Бюканан си седна, дадоха думата на Сандра Рийд, която направи силно и аргументирано изказване против добавката, макар че непрекъснато бе прекъсвана от шумни забележки от залата. Третият изказал се не допринесе с нищо към дебата, а просто повтори думите на Бюканан, колкото да си осигури вписването в протокола и появяването във вестникарските колонки. След това спикерът Албърт даде думата на „уважаемата дама от Илинойс“. Цялата разтреперана, Флорентина стана и отиде до мястото за изказване в центъра, като се мъчеше да скрие силното си вълнение.

— Господин спикер, трябва да се извиня на събранието, че първото ми изказване е изказване против направено предложение, но не мога да го подкрепя поради няколко причини.

И Флорентина заговори за ролята на майката, която иска да продължи професионалната си кариера. След това очерта причините, поради които Конгресът не би трябвало да приеме поправката. Ясно усещаше, че е нервна и често се запъва, а след минута забеляза, че Бюканан и изказалият се преди нея републиканец водят оживена дискусия. Това само окуражи някои от присъстващите да започнат да си приказват, а някои дори станаха, за да побъбрят с други колеги. Скоро шумът стана толкова силен, че Флорентина едва чуваше собствения си глас. Изведнъж, както бе по средата на поредното изречение, тя млъкна.

Спикерът удари с чукчето си и я попита дали преотстъпва времето си на някой друг.

Тя се обърна към Карл Албърт.

— Не, господин спикер, не желая да продължа.

— Но уважаемата представителка спря насред изречението…

— Така е, господин спикер, но виждам, че в тази височайша зала има хора, които се вълнуват повече от звука на собствените си гласове, отколкото от чуждата гледна точка. — Бюканан стана да протестира, но му бе направен знак да си седне. Надигна се ропот и представители, които никога досега не я бяха забелязвали, впериха поглед в нея.