Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Избирателите бяха повече, отколкото бе предвидил Едуард. През този ден за Флорентина гласуваха 49312 души, а Ралф Брукс спечели 42972 гласа.

Флорентина Каин спечели изборите.

Кандидатът на Великата стара партия бе Стюарт Лайъл, който се оказа много по-лесен опонент от Ралф Брукс. Беше републиканец от старата школа — омаен и любезен, мразещ личната конфронтация. Флорентина го хареса още в деня, когато се срещнаха, и не се съмняваше, че ако бъде избран, ще се посвети на района си с цялата си страст, но след оставката на Никсън на 9 август и извиненията на Форд за делата на бившия президент, демократите просто нямаше как да не победят.

Сред намиращите се на печелившата страна бе и Флорентина. Тя си осигури Девети избирателен район с повече от 27000 гласа пред републиканците. Ричард бе първият, който я поздрави.

— Скъпа, толкова се гордея с теб! — Той се усмихна дяволито. — Между другото, Марк Твен също би се гордял.

— Защо пък точно Марк Твен? — объркана го попита Флорентина.

— Защото именно той е казал: „Представете си, че сте идиот. Представете си също, че сте член на Конгреса. Всъщност повтарям се“.

Уилям и Анабел прекараха Коледа с родителите си във фамилната къща на Каин в Кейп Код. Флорентина се радваше, че може да прекара празниците с децата си, и срещата й с тях бързо я зареди с нови сили.

Уилям, който бе почти на петнадесет, вече говореше за влизане в Харвард и по цял ден висеше над разни дебели учебници по математика, от които дори Ричард не разбираше нищо. Анабел прекара по-голямата част от празниците на телефона и говореше с приятелките си за момчета, докато на Ричард не му се наложи да й обясни как точно телефонната компания „Бел“ печели парите си. Флорентина се опитваше да чете и покрай Анабел се налагаше да слуша отново и отново пуснатия на пълна мощност хит на Роберта Флак „Убивай ме бавно с тази песен“. На Ричард парчето му писна до такава степен, че започна да умолява дъщеря си да превключи проклетата станция. Тя се подчини и Ричард за пръв път чу една популярна песен, която със сигурност щеше да му харесва до края на живота му. Анабел с изненада видя майка си да се усмихва на стиховете, припявани от сякаш омагьосания й баща:

Когато коледната ваканция свърши, Флорентина отлетя за Ню Йорк заедно с Ричард. Отне й една седмица, за да се запознае с отчетите на веригата и да се срещне с директорите на всички отдели, но накрая изпита задоволство, че се е запознала с всичко ставащо в нейно отсъствие.

През тази година бяха завършили хотелите в Брисбейн и Йоханесбург и бяха направили основни ремонти и преустройства на старите „Барони“ в Нашвил и Кливланд. В нейно отсъствие Ричард бе забавил малко планираната програма, но въпреки това успя да завърши 1974 година с рекордната печалба от четиридесет и пет милиона долара. Флорентина нямаше никакви основания да се оплаква, особено като се имаше предвид, че „Лестър“ също показваше бавен, но сигурен ръст през годината.

Единственото й безпокойство бе, че на Ричард започна да му личи възрастта. На челото и около очите му се появиха бръчки, причинени несъмнено от непрекъснатия стрес, на който бе подложен. Когато го гълчеше, че работи неприлично много (в последно време бе започнал да посяга по-рядко дори към челото), той шеговито й отговаряше, че му се налага да извърви дълъг път, ако иска да стане Пръв джентълмен.

Конгресдамата Каин отлетя за Вашингтон в началото на януари. Беше изпратила там Джанет Браун още през декември, за да оглави съвещателния й щаб и да се погрижи за предаването на поста от предшественика й. Когато Флорентина дойде, всичко изглеждаше готово, чак до апартамента „Джордж Новак“ в местния „Барон“. През изминалата половин година Джанет се бе утвърдила като незаменима помощничка и Флорентина бе напълно готова за откриването на първата сесия на 94-тия Конгрес. Джанет разпредели годишната сума от 227270 долара, полагаща се на всеки конгресмен за издържане на екипа му. Бе изпълнила съвестно задачата си, като поставяше компетентността на сътрудниците пред възрастта им. Беше избрала лична секретарка на Флорентина — Луиз Дръмънд, юридически съветник, секретар за връзки с пресата, четирима юридически кореспонденти, натоварени със задачата да се проучват подробностите около отделните въпроси и да обработват пощата, две допълнителни секретарки и администратор. Освен тях Флорентина бе оставила трима помощници в избирателния си район начело с един опитен полски представител.