Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Флорентина слушаше с внимание всяка перфектно произнесена фраза и не се изненада, че когато Брукс седна на мястото си, аплодисментите бяха дълги и оглушителни. Едуард стана и направи кратко представяне на Флорентина. Когато приключи, тя се изправи — и изпита непреодолимото желание да избяга. Ричард й се усмихна от първия ред и това върна увереността й.

— Баща ми пристигнал в Америка преди повече от петдесет години — започна тя, — като беглец първо от германците, а след това и от руснаците. Изучил се в Ню Йорк и дошъл в Чикаго, където основал хотелската верига, начело на която имам честта да бъда — и това станало точно тук, в Девети избирателен район. Хотелска верига, която днес дава работа на двадесет и седем хиляди души във всеки американски щат. Когато баща ми бе в разцвета на кариерата си, той я загърби и отиде да се сражава отново с германците и се върна в Америка с медал за храброст. Аз съм родена в този град и училището ми се намира само на километър от тази зала. И благодарение на полученото в Чикаго образование успях да постъпя в колеж. Сега се връщам с желанието да представлявам хората, които правят американската мечта нещо възможно.

Думите й бяха посрещнати с гръмки аплодисменти, но Флорентина отново забеляза, че има и такива, които не се присъединяват.

— Надявам се, че кандидатурата ми няма да бъде спъната само заради това, че съм се родила в богато семейство. Ако това бе повод за дисквалификация, хора като Джеферсън, Рузвелт и Кенеди никога нямаше да заемат обществени постове. Надявам се, че кандидатурата ми няма да бъде спъната, защото баща ми бе имигрант. Защото ако беше така, тогава един от най-добрите кметове на този град, Антон Кермарк, никога не би могъл да стъпи в градския съвет. А ако причината е в това, че съм жена, тогава половината от американския народ би трябвало да бъде дисквалифициран наравно с мен.

Последва нов взрив от аплодисменти. Флорентина пое дълбоко дъх.

— Не се извинявам, че съм дъщеря на имигрант. Не се извинявам, че съм богата. Не се извинявам, че съм жена, и никога не бих тръгнала да се извинявам, че искам да представлявам жителите на Чикаго в Конгреса на Съединените щати.

Аплодисментите станаха оглушителни.

— Ако моето призвание не е да ви представлявам, ще подкрепя господин Брукс. Ако обаче ми се падне честта да бъда избрана за ваш кандидат, можете да сте сигурни, че ще се справя с проблемите на Чикаго със същата енергия и всеотдайност, с която направих от „Барон“ една от най-проспериращите хотелски вериги на света.

Флорентина седна под звука на нестихващите аплодисменти и погледна към съпруга си — той й се усмихваше. Отпусна се за първи път и се загледа в залата. Някои хора дори бяха станали от местата си — е, тя си даваше сметка, че повечето от тях са членове на екипа й. Погледна часовника — осем и двадесет и осем. Всичко бе изчислено перфектно. Всеки момент щеше да започне „За смях“, а по девети канал щяха да дават мач на „Чикаго Блек Хоукс“. През следващите няколко минути много хора щяха да натискат копчетата на дистанционните. Ако се съдеше по намръщената му физиономия, Ралф Брукс идеално си даваше сметка за същото.

След въпросите (в които нямаше нищо изненадващо) и заключителните изказвания Флорентина и Ричард напуснаха залата, заобиколени от тълпа доброжелатели, и се върнаха в „Барон“. Там с трепет зачакаха пиколото да донесе първото издание на вестниците. Крайната присъда бе в полза на Флорентина. Дори „Чикаго Трибюн“ призна, че състезанието е било крайно оспорвано.

През оставащите три дни до изборите Флорентина обикаляше нагоре-надолу, ръкуваше се и извървя целия маршрут на парада в деня на св. Патрик, като буквално се пльосваше всяка вечер във ваната. Сутрин Ричард я будеше с чаша горещо кафе, след което цялата лудница започваше отново.

— Най-накрая дойде решаващият ден — каза Ричард.

— Точно навреме — отвърна Флорентина. — Не вярвам, че краката ми биха издържали всичко това отново.

— Не се страхувай. Всичко ще се реши довечера — каза Ричард иззад броя на „Форчън“.

Флорентина стана и облече обикновен син костюм от немачкаема материя — макар че в края на всеки ден се чувстваше напълно смачкана. Обу нещо, което мис Тредголд би нарекла „прилични обувки“ — беше износила два чифта само за времето на кампанията. След закуската двамата с Ричард отидоха до близкото училище и тя пусна бюлетина за Флорентина Каин. Това я накара да се почувства странно. Като регистриран в Ню Йорк републиканец, Ричард остана да чака отвън.