Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Едуард се усмихна.

— Добра, не страхотна. Но вината е моя — не те предупредих, че има разлика между това да стоиш начело на частна компания и да се състезаваш за обществена длъжност.

— Какво намекваш? — изненада се Флорентина.

— Някои от тези журналисти са много влиятелни и разговарят със стотици хиляди души на ден чрез дописките си. Ще поискат да кажат на читателите си, че са се срещали лично с теб, а един-два пъти беше малко по-надменна от необходимото. А с човека от „Трибюн“ се отнесе направо грубо.

— Имаш предвид онзи, който попита за мъжа в семейството ли?

— Да.

— И какво трябваше да кажа?

— Просто трябваше да го обърнеш на шега.

— Не беше смешно, Едуард. И той беше онзи, който се държа грубо.

— Може би, но не той се кандидатира, а ти. Затова може да каже каквото му хрумне. И никога не забравяй, че повече от половин милион души в Чикаго ежедневно четат дописките му, а сред тях са и повечето от твоите гласоподаватели.

— Значи искаш да правя компромиси със себе си?

— Не, искам да бъдеш избрана. Попаднеш ли в Конгреса, ще можеш да докажеш на всички, че не са сбъркали, като са гласували за теб. Но точно в момента си непозната стока с много въпросителни. Ти си жена, при това полякиня и милионерка. Подобна комбинация като едното нищо ще избута на преден план всички видове предразсъдъци и завист у обикновените хора. Начинът да им се противопоставиш, е винаги да бъдеш остроумна, приятна и интересуваща се от онези, които не могат да се похвалят с придобивки като твоите.

— Едуард, ти би трябвало да се кандидатираш, не аз.

Едуард поклати глава.

— Флорентина, знам, че ти си точният човек, но сега разбирам, че ще ти е нужно малко време да свикнеш с новата обстановка. Слава богу, винаги си се учела бързо. Между другото, нямам нищо против мненията, които изказа толкова гръмогласно. Но тъй като виждам, че си падаш по цитирането на държавни люде от миналото, не забравяй коментара на Джеферсън по отношение на Адамс: „Не можеш да изгубиш гласове с реч, която не си произнесъл“.

Едуард отново се оказа прав — на следващия ден отзивите за Флорентина в пресата бяха смесени, а репортерът от „Трибюн“ я нарече най-долнопробния и опортюнистично настроен политически авантюрист, имал нещастието да се пробва в политиката — нима Чикаго не можел да намери по-достоен кандидат сред гражданите си? В случая той лично би предложил за първи път в живота си всички да гласуват за републиканците. Флорентина бе ужасена и бързо свикна с факта, че журналистическото самолюбие понякога е по-чувствително дори от това на политиците. По пет дни седмично работеше в Чикаго, срещаше се с хора, даваше интервюта, появяваше се по телевизията и по благотворителни мероприятия и повтаряше всичко отново и отново, когато срещаше Ричард. Дори Едуард започна да се чувства уверен, че нещата тръгват в желаната посока. И тогава дойде първият удар.

— Ралф Брукс? Кой по дяволите е Ралф Брукс? — попита Флорентина.

— Местен адвокат, много умен и много амбициозен. Винаги съм си мислил, че целта му е била Министерството на правосъдието, но изглежда, греша. Чудя се кой ли го е уговорил да се кандидатира?

— Сериозен кандидат ли е?

— Определено. Местно момче, завършило Чикагския университет, след което специализирало в Йейл.

— Възраст?

— Трийсет и нещо.

— И естествено изглежда добре, нали?

— При това много — отвърна Едуард. — Когато се изправи в съда, всяка жена от съдебните заседатели иска той да е победител. Винаги гледам да избягвам пряк сблъсък с него, стига да мога.

— Няма ли този олимпиец някакви недостатъци?

— Естествено, че има. Всеки адвокат в този град неминуемо има врагове. Зная със сигурност, че кметът няма да се зарадва особено на кандидатурата му, тъй като Ралф Брукс е пряк конкурент на сина му.

— И какво би следвало да правя с него?

— Нищо — каза Едуард. — Ако те питат, просто давай стандартния отговор — това е демокрация в действие и нека най-добрият — или добрата — да победи.

— Но той издига кандидатурата си само пет седмици преди предварителните избори.

— Понякога това може да бъде и хитра тактика. Надява се, че си на края на силите си. Хубавото от цялата работа е, че така господин Брукс ще избие всякакво самодоволство у нашите хора. Сега всички ще знаят, че битката зависи от тях — а това е добра тренировка, когато дойде време да се изправим срещу републиканците.

Флорентина се почувства по-добре от уверения тон на Едуард, макар че по-късно той призна на Джанет Браун, че битката щяла да бъде страховита. През следващите пет седмици Флорентина чудесно разбра колко точно страховита е. Където и да отидеше, оставаше с впечатлението, че Ралф Брукс е бил тук само преди минути. Всеки път, когато даваше изявление за пресата, се оказваше, че Ралф Брукс се е изказал по същия въпрос още снощи. Но с наближаването на предварителните избори тя се научи да играе по собствените му правила — и да го побеждава. Стана обаче така, че точно когато социологическите проучвания показваха, че отново си е възвърнала водещата позиция, Брукс изигра коз, който Флорентина не бе предвидила. Тя прочете подробностите на първа страница на „Чикаго Трибюн“.