Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Едуард, мога ли да знам кого щяхте да издигнете, ако бях отказала?

— Натискаха мен. Но им казах, че имам предвид по-добър кандидат. И съм сигурен, че този път ще се вслушваш в съвети, дори ако станеш президент.

— Така и не успях в училище.

— Аз успях, но сега отново ти служа.

— Откъде да започна, треньоре?

— Предварителните избори са през март, така че по-добре си запази всички уикенди отсега до есента.

— Вече съм го направила, започвайки от този. Коя беше младата жена от Радклиф, която ме спря на изхода и говореше за Кенеди?

— Джанет Браун. Въпреки възрастта си е сред най-уважаваните дейци в градския отдел по хуманитарните въпроси.

— Имаш ли телефонния й номер?

През седмицата Флорентина уведоми управителния съвет за решението си. Ричард бе назначен за съпредседател на компанията и избраха двама нови директори.

Флорентина се обади на Джанет Браун и й предложи работа като своя помощничка. За нейна радост, Джанет веднага прие. След това тя добави две нови секретарки към екипа си, които да отговарят само за политическата работа. Накрая се обади в „Барон“ в Чикаго и се разпореди да оставят тридесет и осмия етаж свободен с предупреждението, че ще й е нужен на разположение най-малко една година.

— Приемаме нещата сериозно, а? — подхвърли Ричард вечерта.

— Да. Ще трябва здравата да се потрудя, за да станеш Пръв джентълмен.

— Очакваш ли силна опозиция?

— Нищо особено — каза Едуард. — Може да има един-двама кандидати, но тъй като комитетът е изцяло зад теб, единствените сериозни противници ще са републиканците.

— Знаем ли кой е най-вероятният им кандидат?

— Още не. Според шпионите ми основните кандидати са двама — Рей Бък, който явно е изборът на предишния лидер, и Стюарт Лайъл, който беше в градския съвет през последните осем години. Двамата провеждат добри кампании, но това не е непосредственият ни проблем. Остава ни съвсем малко време и трябва да се съсредоточим върху Демократическата партия.

— Колко хора според теб ще гласуват на предварителните избори?

— Не знам със сигурност. Мога само да кажа, че има приблизително сто и петдесет хиляди регистрирани демократи и че гласуват обикновено между четиридесет и пет и петдесет процента. Така че можем да говорим за около седемдесет-осемдесет хиляди души.

Едуард разгъна голяма карта на Чикаго.

— Границите на избирателните райони са отбелязани с червено и минават от Чикаго авеню на юг до Еванстън на север и от Рейвънсуд на юг и Западната магистрала на запад до езерото на изток.

— Няма голяма промяна от времето на Хенри Осбърн, така че бързо ще си припомня нещата — каза Флорентина.

— Дано, защото главната ни задача е да накараме колкото се може повече демократи в района да те познават от пресата, рекламите, телевизията и публичните изяви. Всеки път, когато отворят вестниците си, включат радиото или гледат телевизия, Флорентина Каин да се оказва до тях. Избирателите трябва да имат чувството, че си навсякъде, и да вярват, че се интересуваш единствено от тях. Всъщност не може да има никакво по-важно мероприятие в Чикаго отсега до деветнайсети март, на което да си позволиш да не присъстваш по един или друг начин.

— Става — каза Флорентина. — Вече установих щабквартирата си в „Барон“. За щастие, баща ми е бил така предвидлив да го построи в сърцето на района. Смятам да прекарвам уикендите там, а всеки друг свободен ден — у дома със семейството си. Е, откъде да започна?

— Свикал съм пресконференция за следващия понеделник в щаба на Демократическата партия. Кратка реч, въпроси и отговори, след което ще ги почерпим с кафе, така че да можеш да се срещнеш лично с ключовите фигури. И тъй като ти харесва да мислиш в движение, това ще ти се понрави.

— Някакъв конкретен съвет?

— Не, бъди просто себе си.

— Гледай да не съжаляваш после.

Преценката на Едуард се оказа вярна. След кратката встъпителна реч на Флорентина въпросите не закъсняха — бързи и многобройни. Едуард полугласно й съобщаваше имената на журналистите.

Първият бе Майк Ройко от чикагския „Дейли Нюз“.

— Мислите ли, че е уместно една милионерка от Ню Йорк да се кандидатира в Девети избирателен район?

— Във връзка с това — каза Флорентина и се изправи, за да отговаря на въпросите, — трябва да заявя, че не съм нюйоркска милионерка. Родена съм в болница „Сейнт Люк“ и съм израснала на Риг стрийт. Баща ми, който е пристигнал в тази страна само с дрехите на гърба си, основа веригата „Барон“ точно тук, в Девети избирателен район. Вярвам, че трябва да правим всичко възможно, та всеки пристигнал тук имигрант — независимо дали от Полша, или от Виетнам — да има възможността да постигне същите резултати като баща ми.