Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Едуард посочи друг журналист.

— Смятате ли, че стремящите се към обществена служба жени са в неизгодно положение?

— Може би би трябвало да отговоря утвърдително на ограничен или зле информиран човек, но не и на интелигентния избирател, за когото належащите проблеми са по-важни от предразсъдъците. Ако на връщане към дома ви попаднете в автомобилна катастрофа, ще се замислите ли, ако докторът ви е жена? Надявам се в близко бъдеще въпросът за пола да стане точно толкова безпредметен, колкото въпросът за вероизповеданието. Днес ни се струва, че преди цял век хората питаха Джон Кенеди дали според него президентската институция трябва да се промени, защото е католик. Днес ми прави впечатление, че подобен въпрос никога не е повдиган във връзка с Теди Кенеди. Жените вече играят водещи роли в други страни. Голда Меир в Израел и Индира Ганди в Индия са само два примера. Смятам, че е тъжно, че в страна с население двеста и тридесет милиона души сред стоте сенатори няма нито една жена, а в Конгреса те са само шестнадесет от общо четиристотин тридесет и четиримата представители.

— Как се чувства съпругът ви от факта, че вие сте мъжът в семейството? — обади се без покана един от журналистите.

Разнесе се смях и Флорентина изчака отново да настъпи пълна тишина.

— Той е достатъчно интелигентен и преуспял, за да си задава подобни жалки въпроси.

— Каква е позицията ви по аферата „Уотъргейт“?

— Тъжен епизод от американския политически живот, който се надявам да остане завинаги в миналото, но никога да не се забравя.

— Смятате ли, че президентът Никсън трябва да подаде оставка?

— Това е въпрос на морално решение, което следва да бъде взето единствено от самия него.

— Щяхте ли да подадете оставка, ако бяхте на мястото му?

— Не би ми се наложило да влизам с взлом в ничии хотели. Вече притежавам сто четиридесет и три.

Избухналият смях и последвалите аплодисменти я накараха да се почувства малко по-уверена.

— Мислите ли, че президентът следва да бъде подложен на импийчмънт?

— По този въпрос трябва да се произнесе Конгресът въз основа на доказателствата на Следствената комисия, както и на записите от Белия дом — ако и когато президентът Никсън ги предаде. Но оставката на министъра на правосъдието Елиот Ричардсън, чиято репутация никога не е била поставяна под въпрос, би трябвало да бъде предупредителен сигнал за общественото мнение.

— Какво е мнението ви за абортите?

— Няма да попадна в капана като сенатор Мейсън, който на същия въпрос миналата седмица отговори „Господа, това е удар под кръста“. — Флорентина изчака смехът да стихне, след което продължи с по-сериозен тон: — Аз съм католичка по рождение и възпитание, затова смятам, че нероденото дете следва да бъде под закрила. В същото време обаче смятам, че има ситуации, в които е и необходимо, и правилно от морална гледна точка квалифицираните доктори да могат да правят аборт.

— Бихте ли дали примери?

— Като очевиден пример може да послужи изнасилването, както и случаите, когато здравето на майката е застрашено.

— Това не е ли против учението на вашата църква?

— Така е, но винаги съм смятала, че църквата следва да бъде отделена от държавата. Всеки, който смята да се посвети на обществена работа, трябва да е готов по някои въпроси да застане на позиция, която не би се харесала на всички. Мисля, че Едмънд Бърк го е казал много по-добре, отколкото бих могла да го направя аз: „Вашият представител ви е длъжник не само с усърдието си, но и с решенията си. И ако ги взема според вашите изисквания, той не ви служи, а ви предава“.

Едуард усети ефекта от последните й думи и стана.

— Е, дами и господа журналисти, мисля, че е време да ви поканим на кафе. Така ще имате възможността да се срещнете лично с Флорентина Каин — макар да съм сигурен, че вече знаете защо смятаме, че тя е подходящият човек за представител на Девети избирателен район в Конгреса.

През следващия час Флорентина се изправи срещу още по-многобройни лични и политически въпроси. Някои от тях, ако й бяха зададени на четири очи или вкъщи, сигурно би определила като непристойни, но бързо се учеше, че не можеш да бъдеш публична личност и да се надяваш да запазиш личното си мнение по какъвто и да било въпрос. Когато си тръгна и последният журналист, тя се тръшна изнемощяла в стола си. Не бе имала време да пийне дори глътка кафе.

— Бяхте страхотна — каза Джанет Браун. — Нали, господин Уинчестър?